Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Вт11132018

Last update

Back Вие сте тук:Начало БЪЛГАРИЯ Общество Днес е първият ден от Великденските пости
Понеделник, 23 Февруари 2015 09:06

Днес е първият ден от Великденските пости Избрана

Оценете
(0 гласа)

Православната Църква почита паметта на  Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Днес е и Началото на Великия пост. 

Освен отказ от определени храни човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела. Ако не може – по-добре да си направи една пролетна диета, без да си внушава, че пости

След броени дни целият православен свят навлиза в най-светлия период на годината - спасителния Велик пост в чест на приближаващия "Празник на празниците" - Възкресение Христово.

Подготовката за него започва в неделя на Месни заговезни, когато се отказва месото. В Неделя на всеопрощението (Сирни заговезни) за последно на трапезата ни присъстват мляко и млечни продукти, яйца, риба. Същинският пост започва днес/денят след Сирни заговезни/ и приключва на Възкресение Христово.

Тайната вечеря
За първи път Тайнството Причастие се извършва от самия Христос по време на тайната вечеря с хляб и вино: "Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:28).

От няколко години се наблюдава все по-нарастващ интерес към църковния живот и към постите. Точно с този похвален интерес обаче, са свързани и някои проблеми, отнасящи се до незнанието на основни християнски норми и изисквания. Това е обяснимо, тъй като в продължение на повече от петдесет години поколения православни българи бяха лишени от религиозно образование и възпитание.

За съжаление и през последните дванадесет години на преход също бе пропусната възможността за реална и истинска религиозна просвета. Просвета, която да ни върне към извора на нашата духовност, морал и добродетели, а именно православната вяра, съхранила ни през всички исторически превратности на хилядолетната ни история. Така наречената духовна литература далеч не отговаря на нуждите на търсещия. Огромен брой са откровено богохулните и сектантски издания, които заливат книжния пазара. Като единствена алтернатива от страна на православното знание се оказват най-вече монашеските сборници, които не са подходящи за първите стъпки във вярата, и в които описаните примери и съвети за духовен живот, често пъти довеждат до болна мистика и непригодност да се живее в съвременния свят с живата Христова вяра. Факт е, че една от основните дейности на светата ни Църква - просветителската, е почти изцяло занемарена. По същия начин стоят нещата и с енорийския живот като цяло.

В чисто исторически план, постът е най-старото култово предписание, целящо да се изпроси Божията милост. Той е практикуван както от старозаветните евреи, така и от източните народи, древните елини и римляни.

Практикуването на поста е от изключителна важност за старозаветните евреи. Те правилно са разбрали, че чрез него човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста. Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й (Естир 4:16). Пости и св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8). Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8). Наредба за пост е дадена и на пророк Иоил: "Чуйте това старци и внимавайте всички жители на тая земя… назначете пост. (Иоил 4:2-14)

В по-късно време се утвърждава обичай да се пости два дни седмично - в понеделник и четвъртък. Така установеният и урегулиран пост в Стария Завет, преминава по линията на естествената приемственост и в Новия Завет. Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен - св. Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в св. Евангелие - (Мат. 3:1-4).

За нас, православните християни, постът е утвърден от нашия Спасител чрез Неговия личен пример. Преди да започне Своето спасително дело и обществената си дейност,

Божия Син се отдава на 40-дневен пост в пустинята, подложен на неспирните изкушения на сатаната (Мат.4:1-3). Освен това, Господ допълнително разяснява необходимостта от поста в борбата срещу дявола: "Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21).

При оформянето на църковния пост, св. апостоли приемат за критерий живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос. Първоначално постът е практикуван в понеделник и четвъртък, както е свойствено и за фарисеите. Но, за да се разграничат от тях, предали Христа за разпятие, св. апостоли изместват поста в други дни - сряда и петък, за да се споменат предателството към Божия Син (сряда) и Неговата кръстна смърт (петък).

Постепенно постът приема нов облик. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 15 часа, а при специални случаи в продължение на три дни, то сега практикуването му се свързва с отказ от определен вид храни - месо, млечни продукти, яйца, риба и олио. В дните сряда и петък е утвърден строгият пост, който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът е облекчен, а по време на богослуженията в неделя се забранява и колениченето (Правило 20 на І вс. Събор). Това се прави с цел да се отличи празничният характер на събота и неделя, защото в съботния ден Бог си почива от делата Си, а неделя е денят на Христовото възкресение. Уважавайки особения и празничен характер на тези дни, св. Църква определя по време на пост в събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото изключение е Велика събота - ден на строг пост, защото тогава Господ Бог е лежал в недрата на земята.

Защо е необходим постът и какво се постига с него?

Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Св. Василий Велики нарича поста "лекарство срещу врага".

Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всичкигрехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство, мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св. Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Колкото повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че "не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека") (Мат.15:11)

Като най-явна проява на духовна борба, постът е трудно дело, което изисква желание, усилия и голяма търпение. По време на постенето изникват най-неочаквани и всевъзможни трудности, целящи отказ от него: подигравки от околните, упреци срещу поста и убеждаване, че той е излишен или пък вреди за здравето; въвличане в открито богохулни спорове и др. Често постещият се възгордява от мисълта, че е по-съвършен и възвишен от другите. Среща се и противоположния вариант – човек се отчайва при мисълта, че е толкова грешен, че каквото и да прави, не би могъл да омилостиви Бога.

Православната Църква определя четири постни периода в годината – Рождественски, св. Четиридесятница, Петров и Богородичен ден. Като най-дълъг и най-строг от тях е Великият пост, наричан още св. Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само защото се отличава от другите по продължителност, но и поради строгостта и усилната духовна подготовка. Още в Стария Завет Господ повелява всяка година да се дарява една десета част от придобитото, с което да се получи благословение за всички бъдещи дела. Знаейки това, св. апостоли постановяват една десета част от годината да се посвещава на Бога. Това именно е и времето на Великия пост.

Великият пост се предшества от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат християните в постния период и насърчават духовния им живот за предстоящите изпитания. Това са: Неделя на митаря и фарисея; Неделя на Блудния син; неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да се опростят взаимно (Мат.6:14-21). Всяка неделя през времето на поста е посветена на точно определени събития или светци, като с това отново се призовават вярващите към покаяние и надежда в Божието милосърдие. Непосредствено след св. Четиридесятница следва Страстната седмица, наречена така заради припомнянето на последните дни от земния живот на Спасителя - Неговите страдания, Кръстна смърт и погребение. Особено емоционална наситеност има в последните три дни от седмицата - Великия четвъртък, свързан с Тайната вечеря, молитвата на Христа в Гетсиманската градина и предателството на Иуда; Велики петък, който ни приобщава към най-трагичното събитие в историята - Кръстните страдания на Спасителя, Неговата смърт и погребение! И Велика събота, свързана със слизането на Божия Син в ада.

Изключително важно значение има заключителния етап на поста – приемането на св. Причастие,което е най-великото тайнство на Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта Христови под видимата форма на хляб и вино - духовно спасение и телесно здраве. Църквата е запазила многобройни свидетелства за изцеление след приемане на св. Дарове, но най-великото чудо се извършва в човешката душа. За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на тайната вечеря: "Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:28). Каква е огромната спасителна сила на най-великото Тайнство, отново сам Господ определя: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния един" (Иоан 6:54).

Първото условие за причастие е правилната и сърдечна вяра, основана на Символа на вярата. Второто условие е свързано с подготовката и изпитанието на душата и тялото - чрез молитва, пост и въздържание. Третото условие е изповедта пред свещеник, при която се извършва другото църковно Тайнство - Покаяние.

Като се има предвид истинската същност и цел на поста, той не би трябвало повече да се възприема като здравословна диета, макар съчетан с духовното начало да укрепва и телесното здраве.

Ако човек не е готов да приеме всички условия на поста – по-добре е да си направи една пролетна диета. Но да не си внушава, че тя е равносилна на пост и да не я нарича така.

Мълвина Господинова
© вестник "Монитор", 10 март 2002

 

 

Прочетена 886 пъти