Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Пон10232017

Last update

Back Вие сте тук:Начало БЪЛГАРИЯ Общество Доц.Павел Георгиев: Към свещения кладенец аязмо в Плиска вече има голям интерес от страна на нашия съвременник
Петък, 31 Юли 2015 17:01

Доц.Павел Георгиев: Към свещения кладенец аязмо в Плиска вече има голям интерес от страна на нашия съвременник Избрана

Оценете
(0 гласа)

Доц. Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей към БАН, пред Радио „Фокус”- Шумен


Фокус: Доц. Георгиев, на какъв етап е проучването на свещения кладенец аязмо в Плиска и какви са резултатите до тук?
Павел Георгиев: Продължаваме проучването на този водоизточник, който е известен много отдавна на археолозите, но не беше пълно и цялостно разкриван и изследван, особено във дълбочина. В момента вече сме преодолели насипите, които са постъпили в шахтата на кладенеца,след разкопките на първия проучвател Карел Шкорпил 1899-1900 година и сме стигнали на дълбочина над 6,30 метра до водоносния слой. От събота на насам, макар и бавно, работим вече в условията на течаща от страни вода. Вече имаме и помпа, ще я използваме за изпомване на водата, която се е събрала на дълбочина около 50 см и ще продължим до дъно на водоизточника. Вероятно до дъното ще има още няколко метра, но при всички случаи над 2 метра. Същевременно укрепваме зидарията на кладенеца, която е достигнала до нас, макар и силно повредена още от началните десетилетия на 9 век, визирам и всички онези промени, които са настъпили в резултат на преустройства през вековете на използване на водоизточника преди построяването на Голямата базилика, по нейно време, а вероятно и след нейното унищожаване в края на 11 век. Кладенецът има дълга история на строителство и използване. На базата на доказателства от научен характе можем да твърдим че е бил почитан като целебен, като сакраленизточник, като свещен извор, това е факт, защото както съвременният човек има особен пиетет към водата, така и средновековният човек в още по-голяма степен дори е използвал свои наблюдения за да фиксира определени влияния, да вярва в чудодейността на подобни извори. Кладенецът е бил построен в началните десетилетия на 9 век като обикновен водоизточник, който е снабдявал с вода поселението, което е съществувало във Външния град на Плиска. След това е преустройван, вече в навечерието на официалното приемане на християнството, в един свещен водоизточник или аязмо. Това е станало около средата на 9 век и е свързано с друго важно събитие от първите етапи на приемането на християнството, а именно мъченическата смърт на първия български мъченик, тук в Плиска, посечен, екзекутиран в 831 или 832 година. Тогава кладенецът вече е значително стеснен по диаметър, той получава едно по друго устройство на своята шахта и най- вече коренно различно покритие от обикновен водоизточник, това е зидан от тухли купол, 
който лежи поставен върху символичен гроб, за който ние разполагаме с всички косвени доказателства, че е наподобявал реалния гроб на този първи български мъченик Енравота, Воин или Боян, който реален гроб е съществувал в самата кръстовидна сграда мартириум, посветена на негова памет. 
След официалното приемане на християнството, след 865 година, тъй като кладенецът е бил повреден по време на бунта на болярите срещу християнството и особено пък кръстовидната сграда като първа култова постройка с християнски характер, на тяхно място е изграден огромен храм, която днес познаваме под условното название Голямата базилика. Тя е построена така, че да включва в своите най- важни части тези две важни реликви от първите етапи на разпространение на християнството- кръстовидният храм или по- точно неговите останки остават под олтара, а кладенеца аязмо със своето куполно покритие остава в десния южен кораб на Базиликата. Кладенецът продължава своя живот чак до края на съществуването на базиликата, към края на 11 и дори пристъпва и в 12 век, т.е. краят на неговото използване ще установим след като стигнем дъното на водоизточника.
Фокус: А какво ще следва след това?
Доц. Павел Георгиев: Ще започнат специалните грижи за експониране и социализиране на това безспорно съоръжение, към което вече има голям интерес от страна на нашия съвременник.
Павел Георгиев: А как се отнасяте към легендите за лековитата сила на водата от този кладенец?
Доц. Павел Георгиев: Легенди сигурно са съществували сред местното население, имаме някакви податки за това. Нашият предшественик Карел Шкорпил, който е бил първият проучвател на това съоръжение, е бил насочен именно от такива легендарни данни към точното място, за да може много бързо да го намери в огромния храм от близо 3 дка застроена площ и да го разкрие в значителна дълбочина. Легендите се раждат с вярата на хората в подобни свещени извори. Но факт е, че през средновековието действително той е имал голям авторитет. За това косвени данни ни предоставя наличието на специален поклоннически вход в манастира при Голямата базилика, разположен на голяма площ, със специален вход, със специален заслон за гостите. Очевидно тук е било място за поклонение на средновековния българин, особено през 9 и 10 век, а вероятно и през следващите няколко столетия, но засега нямаме точни археологически данни.
Фокус: Каква е вашата оценка за археологическия сезон дотук? 
Павел Георгиев: Удовлетворен съм, за много кратко време извършихме огромна работа. На кладенеца работят 5-6 човека, други 15-20 души работят настрани по разчистването и връщането към нов живот на един проучен, разкопан преди повече от 35 години огромен архитектурен комплекс, който ние знаем като манастир, но той е седалище на българската архиепископия от времето на княз Борис, от втората половина на 9 век. Разкриваме на ново, образно казано, сред избуялата тревна растителност, храсти, тези останки като се надяваме, че най- сетне българското общество, българската държава ще намерят съответните средства за планомерно експониране на всички тези важни оригинали, които ни отвеждат много назад във времето.

ИА ФОКУС

Прочетена 602 пъти