Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Вт11132018

Last update

Back Вие сте тук:Начало БЪЛГАРИЯ Общество СТЕФАН ДАНАИЛОВ:БСП трябва да спре да се чувства като постоянен виновник
Сряда, 03 Юни 2015 10:08

СТЕФАН ДАНАИЛОВ:БСП трябва да спре да се чувства като постоянен виновник Избрана

Оценете
(2 гласа)
ИНТЕРВЮ НА Велиана Христова
ЗА В-К "ДУМА"
 
Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Един от най-популярните и харесвани български актьори. Над 30 години той бе на сцената на Народния театър, играл е и в други големи театри в България. Снимал се е в запомнени от поколения българи роли в над 80 филма, многократно е получавал национални награди за творчеството си, носител на орден "Стара планина". От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, професор от 1999 г. Министър на културата през 2005-2009 г. От 39-то Народно събрание досега е депутат от БСП.
 
 
"Леви идеи не се реализират с десни партньори"
 
- Ламбо, честито за наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство! Какво е за един човек цял живот да бъде аплодиран?
- Овациите не са първото нещо, за което си мисли човек, с каквото и да се занимава... Макар, че с мъничко късмет, "с мъничко голям късмет", както казва моят герой Дулитъл в "Пигмалион", това може да ти се случва по-често... Но всеки път аплодирането си има цена и не е задължително следващата крачка да ти донесе същата оценка. Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да започнат ръкоплясканията...
- Мнозина казват, че партийната принадлежност им пречи да заемат своето място като специалисти в професионалната си област. Защо твоите изяви като деец на БСП никога не станаха причина да бъдеш пренебрегнат като професионалист в театъра?
- Никога не казвай никога... И в моята творческа и житейска биография е имало моменти, в които за малко, по принуда, да сменя професията си... В зората на демокрацията имах трудни години, когато на мен се гледаше повече като на "партиен секретар", отколкото като на творец, който има какво още да каже на своята публика. Никога не съм правил от това хоругва за личностно признание... Напротив - стараех се да не изневеря на себе си, на своите идеали. По-трудно се понася, когато те посочат като част от политическа сила, направила грешни стъпки в миналото и ти не можеш да не се срамуваш, че това е могло да се случи...
Боляло ме е, но не можех да се скрия зад удобството, че хората ме обичат и ми вярват... То не ми дава право да се примиря или да проплача, че не съм знаел, че друг е виновен. Сега, като гледам как хора, които не с талант, а по случайност, и тогава, и сега сменят цветовете си като хамелеони, как от ръководни кадри преди 10 ноември стават най-яростни критици на същото това време и поемат отново ръководни функции - не им завиждам - това трябва да е много трудно занимание... непрекъснато да внимаваш дали си в крак със "силните на деня", дали си в списъците за поздравления от управляващите или от съдбата.
- На тържеството, организирано от БСП за 24 май, ти каза, че "не всичко е загубено", но "много неща още ни тормозят". Сега, вече в делнично време, би ли пояснил кое не е загубено и какво ни тормози?
    - Не съм загубил надежда, че управляващите в България ще разберат най-сетне, че само интелигентен, знаещ и духовно извисен народ може да бъде активен и ефективен строител на своите бъднини. Неинтелигентният човек има много близък хоризонт и интересите му се въртят само в онова пространство, което обслужва всекидневните му потребности. Тормози ме липсата на чувствителност по този въпрос у управляващите. Младото поколение е моята надежда, защото виждам как постепенно интересът им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане... Започнаха да търсят своята реализация, водени от вътрешните си духовни  потребности, а не от онова, което ще е възнаграждението за това. Любопитството в очите на моите студенти е все по-чисто и аз се радвам на моралните открития, които те споделят помежду си. Внимателно трябва да ги отглеждаме, те растат като граждани на света и аз вярвам, че душите им са отворени за доброто у човека и имат нетърпимост към фалша. Поне така ми се иска да е...
 - Защо според теб БСП прави добри неща, но не успява да преодолее постоянното очерняне, чрез което ГЕРБ се опитва да убеди обществото в обратното?
    - БСП трябва най-сетне да спре да се чувства единствения виновен за исторически грешните стъпки, а да извиси глас за своите управленски предложения в името на незабавни и необратими реформи в държавата ни. За хората вече отдавна не са интересни нашите вътрешнопартийни боричкания. Обидно е, но хората отдавна са отсекли "Абе и едните, и другите са маскари". Всичко добро, което направихме през мандата на Тройната коалиция, пък и за краткото управление на правителството на Орешарски в социалната сфера например, остана нечуто и неразбрано. Все още правим старата грешка да очакваме доброто да бъде забелязано от самосебе си; все още се надяваме недоволството от действията на следващото управление да стимулира хората към носталгия по доброто, което им се е случило някога преди... За съжаление, това никъде по света не става - не става и у нас! Нужна е убедителност, прозрачност и ясна мотивация защо правиш едно или друго обществено значимо действие. Хората са чувствителни към опитите да ги манипулираш, а и истината рано или късно се връща като бумеранг с въпрос, надписан на него - "Кой" и "Защо".  
- Неотдавна ти каза, че си обиден на Калфин. Смяташ ли, че АБВ е просто опит да бъдат откъснати хора от БСП?
    - Не бих мислил така, ако бяха предложили различни политики, различни решения в лявото пространство... Освен въпроса "защо той, а не аз" не съм запомнил нещо креативно и наистина реформаторско по същество да е било предлагано и отхвърлено, когато бяха част от лявото пространство. По същество леви идеи не се реализират с десни "партньори", защото тяхната обществена задача исторически е друга. 
- Съгласен ли си, че особено заради войната на САЩ срещу Москва отношението към Русия е сред главните фактори, определящи позицията на левите хора към самата БСП?
    - България е малка страна, но с горд народ, със забележителен принос към културата, както на Европа, така и в развитието на славянската общност. И БСП не може да има друга позиция към "студената" война САЩ/Москва освен пробългарска, като, разбира се, отчита изконните духовни връзки на българския народ с Русия. Историята е динамичен процес на промени в целия свят и БСП трябва да е вярна на лявата политика, която провежда или не всяка страна, която и да е тя... Само така хората ще продължат да ни разпознават сред политическите субекти в страната. 
Що се отнася до мен самия, не мога да си представя, че сърцето ми ще отстине към Русия, към моите руски приятели, много от които са и мои творчески партньори, а духовното богатство, което те и до днес споделят с мен, е моят реален живот и не бих го разменил само срещу това да съм в крак с модата на деня... 
- Постоянно има прогнози, че левицата ще загуби и местните избори. Какво трябва да направи БСП, за да не се случи това?  
- Да държи постоянно вниманието си върху проблемите на хората. Политическият живот в страната ни предлага много и най-различни поводи да представим ярко и навреме креативни решения за реформите, които се предлагат от управляващите, и да отстояваме тяхната правота. Колаборационализмът е недопустим в лявата политика, но по-лошо е, ако не подкрепяме добрите решения, само защото са предложени от опонентите ни. Политиката е изкуство на възможното и в нея не са на почит нито бездействието, нито безпринципното съгласие или опонирането от инат... Вярвам, че избирателите имат сетива за онова, което губят при едно неефективно държавно или общинско управление, и има начин в изборите да подкрепят правдата и да накажат алчността и безхаберието.
- Имаш ли си скривалище от пошлостта, която превзема обществото ни?
    - Господи, какъв въпрос! Никой не е застрахован от среща с пошлостта, а какво ни гарантира, че в един или друг случай не може дори несъзнателно самите ние да сме носители на този порок... И въпреки това, вече казах - близкият и неподправен контакт с младото поколение ме прави по имунизиран от бацила на пошлостта. Те са чисти и ако вече някои от тях се кланят на дребното, на грозното, на неестетичното - то вина за това имаме ние - техните предшественици...
- В публичните си изяви ти - маестрото на сцената, винаги си такъв, какъвто си в живота. А виждаме как политиците постоянно играят роли. Обижда ли те като артист този "обществен" театър? 
 
- Шекспир не случайно изрича крилатата фраза, че животът е сцена, а ние всички сме актьори. И на сцената, и в политиката верни и достойни за уважение са онези образи, които са най-близо до нещата от живота на хората.
Прочетена 1033 пъти