Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Пон11192018

Last update

Back Вие сте тук:Начало БЪЛГАРИЯ Политика Пламен Славов: Предложените промени в Закона за вероизповеданията уреждат и законодателно исторически установеният статут на храм-паметник „Свети Александър Невски"
Четвъртък, 27 Февруари 2014 16:06

Пламен Славов: Предложените промени в Закона за вероизповеданията уреждат и законодателно исторически установеният статут на храм-паметник „Свети Александър Невски"

Оценете
(1 глас)

Допълнение  в Закона за вероизповеданията ще узакони статута на храм паметника «Св. Александър Невски».  Предложението е направено от трима народни представители от Коалиция за България-  Димитър Дъбов, Пламен Славов - Председател на комисията по вероизповеданията и Татяна Буруджиева.

Допълнението към чл. 10, ал. 1 от закона ще уреди и  законодателно исторически установеният статут на Ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски", предоставен за вечни времена на Българската православна църква – Българска Патриаршия, с оглед на целите, за които е съграден, каза народният представител Пламен Славов.

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е въздигнат по решение от 13 април 1879 г. на Учредителното събрание, строителството е завършено през 1912 година. С решение на Министерския съвет от 5 септември 1913 г. е постановено да се предадат на Светия Синод на Българската православна църква издържането и управлението на храма "Свети Александър Невски“ и на  17 септември 1924 г. Светият Синод приема Наредба за управлението на Ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски" в София.

  Предложеният от народните представители текст урежда собствеността на мястото за свещенослужене, като вносителите предлагат сутеренното пространство на храма, което  се ползва като експозиционно пространство за представяне на най-ценните български икони и стенописи от ХІІ-ХІХ в. да се съхрани, тъй като тази функция съответства на функцията на сградата.

Щеотстояваме опазването и закрилата на културното наследство на България, материалното недвижимо наследство като носител на историческа памет, национална идентичност и създаването на  условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото. Ето защо сутеренният етаж следва да бъде публична държавна собственост, а останалата част от сградата да се предостави в собственост на Българската патриаршия, каза още Председателят на комисията по вероизповедания.

Прочетена 683 пъти