Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Пон06182018

Last update

Back Вие сте тук:Начало ФАКТИ 25 ноември - Св. Климент Охридски - Патрон на нашата църква
Сряда, 25 Ноември 2015 08:15

25 ноември - Св. Климент Охридски - Патрон на нашата църква Избрана

Оценете
(0 гласа)
Св.Климент е Велик епископ, апостол на българите и Охридски чудотворец. За видните личности често се спори относно родното им място и народностна принадлежност. През последните години в Скопие се опитват да присвояват българското културно наследство, включително и св. Климент Охридски. Какво показват известните и новооткритите факти и документи? В „Охридската легенда” или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича „архипастир на българите”, пише изрично: „Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи” (Й. Иванов. „Български старини из Македония”, С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски). В „Българската легенда” или Пространното житие на св. Климент от Охридския архиепископ Теофилакт, грък от остров Евбея, се казва, че след смъртта на св. Методий Климент, Наум и Ангеларий „закопнели за България и се надявали, че България ще им даде покой”, а след отиването им в българската столица Плиска именно българският владетел изпраща св. Климент като учител в третата част на България Кутмичевица, където той обучава 3500 българчета за свещеници. Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България. Теофилакт нарича св. Климент „новият апостол Павел на новите коринтяни — българите”, а друг песнописец от ХIV в. го нарича „тринадесети апостол на България”. Тези исторически извори от миналото потвърждават, че св. Климент никога не е бил Охридски епископ, нито архиепископ; че той е по род от европейските мизи, или българи; че е копнеел да се върне в България; че българските владетели св. Борис–Михаил и Симеон го пращат в третата част на България Кутмичевица като учител, епископ Струмишки и Велички; че той построява манастири в местата за покой, подарени му от българския св. княз Борис Покръстител в Главиница и Охрид, а след смъртта му неговите мощи вършат чудеса, затова е наречен Охридски чудотворец. Това е историческата истина. А през ХV век монаси гърци откраднали главата на св. Климент и я отнесли в гръцки манастир, където много се почита. Нека св. Климент да бъде почитан и от други християни, но без да бъде подменяна неговата памет като български светилник и като апостол на българите. Ст.н.с. Трендафил Кръстанов © Църковен вестник, брой 22 за 2002 година Възкресяване на момчето ...Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да позволят на телата си един малък отдих, понеже бяха отрудени с лишение от храна и дрехи. Потърсиха в селото кой е боголюбив и страннолюбив и белязан с благочестив живот. Намериха такъв един и ги прие. Той имаше красив син и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият баща, колко много ридаеше за своето чедо и какво само не каза на гостите: - Хубава награда за моето гостоприемство. Затова ли ви отворих вратата си, за да се заключи моят дом, лишен от наследник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, поради което така бях осъден от Него, задето приех под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, защото сте попаднали в ръцете на баща, който заради вас оплаква своя син! И поиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия. Но и те самите страдаха не по–малко от бащата. Разсъдиха да се обърнат с дързновена вяра, за която всичко е възможно, дори и невъзможното според думата на Господа, а пламналия гняв на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му ярост смекчаваха и казваха: — Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на истинския Бог, Който с докосване на ръката Си побеждава смъртта. Затова, ако смяташ нас виновни за смъртта на твоя син, бъди спокоен! Защото ние вярваме, че Господ ще му дарува живот заради нас! И като се помолиха за детето, го представиха живо на скърбящия баща. Тогава бащата завика вън от себе си от радост: — Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, защото съвсем не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият бъдещ раб! Използвайте всичко мое, само да гледам моето чедо, което вие сега ми родихте! Те похвалиха вярата на човека, но бързаха към предстоящия път и като приеха само нещо за из път, се отправиха към Дунава, изпратени с много почести. Разговор с царя Вече преклонен от старост и изтощен от трудове, Климент реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отказва от сана си, в който го постави Дух Свети да пасе Божията Църква, а поради блажено и божествено благоговение: боеше се да не би поради неговата немощ да се разруши делото Божие.Затова дойде при царя и рече: — Царю благочестиви, докато тялото ми беше годно за църковните трудове и грижи, които са по–тежки от гражданските, ако бих оставил Божията Църква, използвайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: защото наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво оправдание би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих даже до този момент. Но понеже виждаш, че ме е налегнала старост и премногото трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по–млад човек, който ще има душевната и телесна сила да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна просба: дай ми възможност тези последни дни да беседвам със себе си и с Бога! За такова нещо удобно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо между мене и грижите, които изискват по–крепки членове? Ако ли съм вече немощен за църковните грижи, защо да си присвоявам още това достойнство? Павел нарече епископството „дело”, затова трябва да стои далеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от много други, под същото това име да завехне?! А както рекох, запази красотата й чрез други по–силни! Защото голяма е опасността нейните дела да се разстроят поради моята немощ! Царят ужасен от изслушаната нова реч, каза: — Защо говориш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя трон друг, докато ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския трон ми изглежда като зловещо предсказание за моето сваляне от царския престол! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си — аз не си спомням нещо такова, — ако с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и ако ни щадиш като баща и не искаш да откриеш моето невнимание към тебе, а скриваш истинската вина под претекста на твоята немощ — кажи, моля ти се! Готов съм да отговарям и чедото да изцери страданието на баща си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, защо искаш да оскърбиш ония. които с нищо не са те оскърбили? Но даже и клира нямаш основание да обвиниш като противен и твърдоглав, защото всичките ти си ги родил чрез Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова защо оставяш своите чеда, ридаещи за твоето неблагословно отричане? Дали ще ме послушаш, отче, или не, но аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането прилично само за недостойните, а ти си над всяко достойнство! Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир. Из Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година
Прочетена 869 пъти