Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Вт02202018

Last update

Back Вие сте тук:Начало ФАКТИ Места ВОЕННАТА МОЩ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ
Събота, 06 Април 2013 02:41

ВОЕННАТА МОЩ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ

Оценете
(1 глас)

 

 North Korean missile range.svg

ОБСЕГ НА НЯКОИ СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ РАКЕТИ

 

Севернокорейската историография сочи 25 април 1932 за начало на Корейската народна армия. На тази дата Ким Ир Сен основава Анти-японска партизанска армия (АПА, Хан ил югьоте). По-късно тя е преименувана на Корейска народнореволюционна армия (Чхосън инмин хьонгьонгън) и се присъединява към Североизточната анти-японска обединена армия на Китайската комунистическа партия през 1936. 
Общата численост на редовната Корейска народна армия е 1 106 000 души. Тя е подкрепена от 8 200 000 резервисти в няколко отделни „гвардии“, и 189 000 души в полувоенни формирования. Така на 1000 души население се падат 386,7 души общ военен персонал, 45 души редовен персонал на 1000, и общо 9 495 000 души в отбранителната институция, което прави Корейската народна армия най-голямата военна структура в света.[37] Наборната служба започва на 17-годишна възраст и продължава минимум 10 години, обикновено до 30-годишна възраст. Частичната военна служба продължава до 60-годишна възраст.
Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно.
Корейската народна армия страда от хроничен недостиг на горива, масла, резервни части и боеприпаси. Въпреки това натрупаните стратегически резерви възлизат на 1,5 милиона тона боеприпаси и 1,7 милиона тона горива, с които КНА може да води пълномащабна война в продължение на 100 дни. Хранителните резерви могат да изхранят армията в продължение на 500 дни в случай на война.
Сухопътните войски на Северна Корея са трети по големина в света с численост над 1 000 000 души и са най-големият компонент от Корейската народна армия. Около 70% от тях са разположени по Демилитаризираната зона, и са в състояние както да проведат офанзивна операция, така и да защитят страната от нападение. Сухопътните войски разполагат с най-големия артилерийски корпус в света.Учения се провеждат редовно на всички нива, но много по-често на полково, ротно или взводно ниво. Машини, използващи дефицитните за страната горива и масла, рядко се включват в учения, което може да причини трудности при интегрирането на формированията на ниво дивизия и корпус.
 
Сухопътните войски на Северна корея разполагат със следната техника и военно оборудване:
3700 танка (Покпхун-хо, Чхонма-хо, Т-62, Т-55/Тип 59, Тип 82, ПТ-76, Тип 63, Тип 62);
2100 бронирани бойни машини (БТР-152/40/50/60/80, БМП-1, VTT-323, Тип 63)
13 500 артилерийски системи (комплекси „Луна“, ракетни установки 107—240 mm калибър, оръдия от 100—170 mm калибър)
15 600 зенитно-артилерийски системи (14,5—100 mm[44] калибър)
1700 безокатни оръдия.
Корейските народни военновъздушни сили (КНВВС) са вторият по големина клон от КНА с общ състав от 110 000 души и над 1600 самолета и вертолета на активна служба. Около 40% изтребителите са разположени около Демилитаризираната зона.КНВВС разполагат с 20 стратегически военновъздушни бази и 70 резервни и аварийни бази в полубойна готовност. Кадрите се обучават главно в две академии — Военновъздушна академия „Ким Чхък“ в Чхънджин и Школата за въздушни офицери в Кьонсон. Дефицитът на гориво не подминава и военновъздушните сили, които тренират главно на симулатори, а годишният нальот на повечето пилоти е малко над 10 часа.
Военновъздушните сили разполагат със следните видове и количество оборудване:
 
780 изтребителя (МиГ-29, МиГ-23, МиГ-21, Чънду J-7, МиГ-19/Шънян J-6, МиГ-17/Шънян J-5)
154 бомбардировача (Ил-28, Су-25, Нанчан Q-5)
над 300 вертолета (Ми-26, Ми-14, Ми-8/17, Ми-4, Ми-2, Ми-24)
над 400 транспортни (Ан-2, Ан-24, Ил-62, Ил-76)
201 учебно-боеви самолета (Нанчан CJ-6, МиГ-15УТИ, Aero L-39)
В допълнение КНВВС са преработили поне един Ан-24 в самолет за Далечно радиолокационно откриване и управление, (ДРЛОУ/AWACS) и разполагат с различни видове безпилотни самолети, включително Ту-143 и MQM-107 Streaker. Военно-промишленият комплекс на страната е разработил летящи бомби на базата на втория вид. Северна Корея има една от най-добре защитените военновъздушни инфраструктури в света. Радарите са монтирани на издигащи се платформи, които могат да бъдат свалени под земята, а някои военновъздушни бази имат подземни писти. Противовъздушната отбрана разполага с 175—200 площадки за зенитно-ракетни комплекси, от които 1/3 са на постоянно бойно дежурство, 1/3 са в състояние да бъдат приведени в бойна готовност в кратки срокове, и 1/3 са фалшиви площадки с възможност да бъдат въоръжени с истински ЗРК. Зенитно-ракетните комплекси са разнообразни — голямо количество ПЗРК „Игла“ и „Стрела-2“, 179 комплекса С-75 Двина, 140 комплекса С-125, 40 комплекса С-200 неизвестен брой 2К12 Куб,Стрела-10 и 9К37 Бук.
 
Севернокорейска фрегата клас „Раджин“
Военноморските сили на Северна Корея са с най-малък приоритет и имат личен състав от 60 000 души. Две флотилии с общо 1000 плавателни съда са разположени на двата бряга на страната, но не провеждат съвместни операции.Повечето кораби са корвети, торпедни лодки и ракетни катери (проект 205 „Москит“ и други). Най-силният компонент са бързите катери с управляеми противокорабни ракети. Около 60% от съдовете са разположени на юг от линията Пхенян-Уънсан.
 
Северна Корея разполага с най-големия подводен флот в света, състоящ се от 60 подводници проект 633, клас Сан-О и клас „Юго“. Те са способни да атакуват по-големи кораби, товарни флотилии, да минират стратегически сектори и да спускат водолази в дълбокия тил на врага.
 
В началото на 1990-те години Северна Корея купува общо 12 подводници проект 641 и проект 629 като скрап.Според някои анализатори, подводниците от втория тип са били или възстановени и влезли на въоръжение като ракетоносци, или ракетните им шахти са били преработени и монтирани на кораби или други подводници.
 
Бреговата отбрана се състои от над 250 нормални и укрепени противокорабни артилерийски гнезда, въоръжени със 122 и 152-милиметрови оръдия, и два дивизиона с противокорабни ракети П-15 Термит и „Копринена буба“, по един за всяко крайбрежие.
Северна Корея е изградила обширна военна организация, в която участват над девет милиона души, или повече от 1/3 от общото население на страната. Резервистките служби се делят на четири основни типа — Младежка червена гвардия, Резервно военно-тренировъчно формирование, Работническо-селска червена гвардия и полувоенни организации.
За много севернокорейци военната служба започва в последните години на гимназиалното образование чрез присъединяване към Младежката червена гвардия. В нея членуват около 940 000 момичета и момчета на възраст между 14 и 17 години. В рамките на учебната година те преминават през 450 часа военно обучение в клас и по една седмица полево обучение за всеки семестър. Военното обучение е съсредоточене върху основите на службата в армията, физическо възпитание, военно-церемониални практики и етикет, първа помощ и боравене с оръжие.
Резервните формирования използват по-леко оръжие, като ППШ-41/Тип 49.
Резервното военно-тренировъчно формирование (РВТФ) е наличният резерв на Корейската народна армия. То включва приблизително 620 000 войници в 37 запасни дивизии. Обикновено след завършване на средно образование 17-годишните младежи се включват към Резервното формирование ако не карат наборна служба в редовната войска. В него се включват и войници, завършили наборната си служба. Мъже на възраст между 17 и 45 години и жени на възраст между 17 и 30 години могат да участват в Резервното формирование. Дивизиите са под контрола на Министерството на народните въоръжени сили, а мобилизацията им е отговорност на Бюрото за мобилизация и логистика към Генералния щаб. Дивизиите ежегодно провеждат 30 дни мобилизационно обучение и 10 дни обучение в самоотбрана. Дължината на службата в РВТФ компенсира сравнително кратките тренировки, сплотява личния състав и изгражда адекватна и боеспособна военна сила.Дивизиите са оборудвани като редовни въоръжени сили, но въоръжението е по-старо — картечни пистолети ППШ-41 (Тип 49, местно производство), ДП (Тип 53, китайско производство), РПГ-2 и други.
 
Работническо-селската червена гвардия (РСЧГ) е с най-много членове — близо 6 000 000 — и е най-големият компонент от резервните сили. Обикновено на 46-годишна възраст мъжете се прехвърлят от РВТФ в Червената гвардия, където служат до 60 годишна възраст, по този начин приключвайки 46-годишна военна служба. Гвардията е организирана на роти, причислени към фабрики, мини, стопанства и села. Нейната функция е да осигурява отбраната на вътрешния фронт, противовъздушна отбрана и логистична подкрепа за другите войски. В допълнение, в случай на война РСЧГ може да бъде мобилизирана да попълва състава на РВТФ и редовните войски. Червената гвардия провежда 15 дни мобилизационно обучение и 15 дни самоотбрана годишно, и е въоръжена с автомати, картечници, минохвъргачки и зенитно-артилерийски системи.
 
Още над 420 000 души служат в полувоенни формирования, като Министерството на народната сигурност, Гвардейското командване (охрана на държавния глава), Гимназиални учебни отряди, и т.нар. „Младежки ударни бригади за скоростна битка“. Гимназиалните учебни отряди са свързани с офицерския корпус и осигуряват попълване на офицерския състав, а Ударните бригади са военно-работнически формирования, предназначени да изградят „надеждни наследници на революцията“.
 
От 1970-те години насам Северна Корея активно работи по програма за балистични ракети и оръжия за масово поразяване в опит да изгради стратегически боен капацитет. Стратегическите ракетни сили са организирани в Бюро за артилерийска навигация, което разполага с около 600 ракети тип Хвасон, 200 ракети тип Родон и 50 или по-малко ракети Мусудан и Тепходон. КНА разполага със средства за проектиране на военна сила — по въздух КНА може да разположи отвъд територията си до 6000 души специални сили, а по вода — до 15 000 души.[69] Не е изключено търговски кораби да пренасят балистични ракети, като по този начин КНА е в състояние да нанася удари от различни точки на Тихия океан.[70]
 
След неуспешни опити да се сдобие с ракети „земя-земя“ от Китай и СССР, правителството на КНДР се обръща към Египет, откъдето получава няколко ракети Р-300 SCUD-B, чието производство е усвоено чрез обратна разработка. Първите успешни изпитания са проведени през 1984, след което ракетата е приета на въоръжение и се произвежда серийно под названието Хвасон-5. По това време Северна Корея установява близки отношения с Иран и изнася свои ракети и технически знания в полза на иранските въоръжени сили по време на войната с Ирак.[68]
 
Впоследствие е разработена Хвасон-6 с обсег 500 километра, чийто успешен пробен запуск е осъществен през 1990 година от ракетната база Мусудан-ри. По този начин КНДР е в състояние да удари цели по цялата територия на Южна Корея. През 1993 са осъществени първите изпитания на Родон-1, чрез която КНА може да нанася удари по Япония, а до края на 1990-те е започната работа по ракети със среден обсег — от 2000 до 5000 километра.[71] В следващите години са проведени изстрелвания на Тепходон-1 и Тепходон-2 с цел изнасяне на космически спътници в орбита, но САЩ, Южна Корея и редица други държави настояват, че това са изпитания на междуконтинентални балистични ракети. Подобни космически изстрелвания се случват с ракети Унха-2 и Унха-3, съответно през 2009 и 2012. През 2003 година Северна Корея се сдобива с нова ракета — Мусудан, базирана на съветската Р-27, но не е известно тази ракета да е била изпробвана някога. Нейният обсег е между 2500 и 4000 километра.
 
Настоящите ракети на КНДР са:
 
KN-02 с обсег 120—160 километра;
Хвасон-5 с обсег 300 километра;
Хвасон-6 с обсег 500 километра;
Родон-1 с обсег 1500 километра;
Мусудан с обсег 2500—4000 километра
Северна Корея притежава и голям арсенал от неконвенционални оръжия. Към 2010 арсеналът ѝ от химически агенти се оценява на 2500 до 5000 тона, сред разработваните бойни вещества са зарин, хлороацетофенон, водороден цианид, горчични газове и VX, като най-силно застъпени са невропаралитичните зарин и VX. Корейската народна армия е способна да използва тези агенти чрез балистични ракети, бомбардировачи и обикновена артилерия.Информацията относно програмаа за биологични оръжия е оскъдна и не е сигурно дали КНДР притежава такива. Преполагаемите биологични агенти за военни цели са холера, антракс, едра шарка и жълта треска, правени са изследвания върху птичи грип и тежък остър респираторен синдром (ТОРС).
 
Ядрената програма е стартирана в края на 1950-те години. През 1959 КНДР и СССР сключват споразумение за провеждане на геологически проучвания с намиране на подходящо място за реакторна площадка. Основният ядрен център се намира в Йонбьон и е създаден през 1962. Той има повече от 100 сгради и е в центъра на оръжейната ядрена програма. Предполага се, че КНДР разполага с до 10 плутониеви атомни бомби,КНДР вероятно разполага с материал — обогатен уран и плутоний — за 12 до 27 ядрени оръжия, и до 2016 година може да има материал за 48 оръжия.
 
С икономическият упадък от 1980-те години насам, Южна Корея придобива технологическо превъзходство над Корейската народна армия. В отговор КНДР разработва методи за водене на асиметрична война. Тези средства включват хакерски военни поделения. Според южнокорейското министерство на отбраната, хилядите кибервойници на КНДР са едни от най-добрите в света,равни или по-добри от южнокорейските и китайските.Корейската народна армия използва и редица други технологии за водене на асиметрична война, включително противорадарни покрития за наземно оборудване, човешки торпеда,противопехотни ослепяващи лазери,заглушители на GPS-системи с обсег до 50 километра и електромагнитни импулсни бомби
 
 

245daeb35e380c94600d4d93a50cf64a

 

 
Прочетена 2973 пъти