Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Вт05222018

Last update

Back Вие сте тук:Начало ФАКТИ Събития Като си помисли човек, някак много бързо и безпроблемно Аспарух създава българска държава в Мизия през 681 г.
Четвъртък, 06 Юни 2013 14:59

Като си помисли човек, някак много бързо и безпроблемно Аспарух създава българска държава в Мизия през 681 г.

Оценете
(1 глас)
      Да си припомним: от 375 до 484 г.г. готите са на територията на Балканите, но не успяват да създадат своя държава…

    Аварите също пребивават в нападения на юг от р. Сава в периода след 568 г., но не успяват да създадат държава.

        Интересното при хунските и аварските нападения е, че основният маршрут за атаки е от северо-запад, покрай Ниш и на изток през Сердика към Филипопол и Адрианопол…

        Как така Аспарух смени тая тактика и защо избра по-трудна, да превзема територии от Византия през долни Дунав?
 

        Донякъде може да кажем, че това наподобява тактиката на Заберган през 557 г.? Тогава кутригурите на Заберган преминават замръзналата река около устието и се разделят в две посоки: едната конница окупира столицата Константинопол, а другата отива към Термопили.

Ако обсадата на столицата успее, плячката ще е много голяма, но по-вероятно е да не успее, ето защо кутригурите на Заберган предвидливо изпращат за плячка и в друга посока.

        А дали така не са постъпили и българите през 681 г.?

        Знаете я онази легенда за петте сина на Кубрат, нали?

           Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” (Х в.) разказва една легенда за моравския княз Светополк (името му се изписва и като Звендоплук), според която преди смъртта си той извикал наследниците си и им показал сноп пръчки. Дал им по една и те я счупили, но снопа никой не успял да прекърши. Така княза им завещал наследствен урок, че докато са заедно са непобедими, но ако се разделят са слаби.


        Не се знае точно по каква причина тази легенда е побългарена, но е факт, че днес всеки българин мисли, че това е направено от Кубрат, при условие, че такъв източник няма.

             Чрез Теофан и Никифор, летописци от ІХ в., е достигнало до нас и сведение от неизвестен извор от края на VІІ в., от който и двамата независимо един от друг черпят, когато разказват легендата за петте сина на Кубрат и превземането на Мизия от Аспарух през 680 г. 

             При внимателен прочит на сведението за  петте сина на Кубрат, се вижда, че са съобщени имената само на Бат-Боян и на Аспарух.

На двама от т.нар. „синове” изобщо не е споменато името, но историческата наука твърди, че това били Кубер и Алцек. На третият името е дадено от Теофан и Никифор като Котраг, което както знаем е етноним на котрагите (кутригури).

Един от синовете на Кубрат, четем по-нататък в разказа  (достигнал до нас чрез Теофан и Никифор), се бил заселил в Равенския Пентаполис.



    Град Равена и още четири града наоколо са формирали т.нар. „Равенски Пентаполис”. 
       През 568 г. лангобардите атакуват италианската земя. Постепенно много римски крепости са превзети и стават лангобардски, но Равена остава ромейски екзархат.

Павел Дякон съобщава в своята хроника от VІІІ в. за български предводител Алцек, който потърсил земя за заселване от лангобардския крал Гримоалд (662-671).

Алцек обаче, според данните от лангобардския хронист от VІІІ в. Павел Дякон, не се заселва в Равенския Пентаполис, а около Неапол, където миролюбиво е допуснат от лангобардския крал Гримоалд (662 - 671) и Алцек получава титлата гесталд (зам. херцог), а хората му са заселени в три града около Неапол.


    Следователно имаме двойно сведение, един Алцек в Неапол, а друг син на Кубрат, тъй като Теофан и Никифор не споменават име, бил около Равенския Пентаполис, при това по време, когато Аспарух напада при устието на Дунав Византия…

Според източника, който ползват Теофан и Никифор, един от петте сина на Кубрат се заселил в Равенския Пентаполис и се подчинил на римляните.

Павел Дякон пък  дори дава подробни сведения в кои селища на лангобардите в Кампания, около Беневент, се заселват хората на Алцек.

Изглежда историческата истина за заселването на българите на Алцек в лангобардски земи в Италия, а не в римски земи в Италия, е по-достоверната версия, чийто източник е Павел Дякон.

Но пък версията на Теофан и Никифор, зад която стои един и същ неизвестен източник, според който син на Кубрат се заселил на римски земи в Равенския Пентаполис, подсказва нещо друго, доста важно. И там явно е имало българи, които, както ще покажем по версията, която ползва през 1601 г. Мавро Орбини, нападат Византия от северо-запад, успоредно с атаката от северо-изток на Аспарух…

В разказа на Теофан причината за превземането от хазарите на Велика България (но в никакъв случай цялата), която Теофан нарича „Запонтийска България”, е представена така: Кубрат умрял, синовете му се разпръснали и това било причината хазарите да превземат тази част от Велика България.

Интересно е как се изброяват синовете, които се разпръскват.

Първо Бат-Боян, следва Котраг, който преминал р. Танаис/Дон, явно от изток на запад. След това четвъртият и петият, единият в Панония при аварите, другия – в Равенския Пентаполис в Италия. Накраят, третият, т.е. Аспарух.

        Ето схемата: 1-2-4-5-3.

        1 – е Бат-Боян, а 3 – е Аспарух.

По реда на изброяването, първи е Бат-Боян, последен – Аспарух.

Но по каква логика 2-4-5 са между тях?

За № 2 е донякъде ясно. Онези от котрагите, които по времето на Кубрат са живяли на изток от р. Дон, в тази част от държавата му, след идването на хазарите, преминават на запад от р. Дон. Котрагите са „в-н-н-т-р”. Йосиф в кореспонденцията си до Хасдай ибн Шапрут през Х в. (пространната редакция) пише точно това: били са изгонени „в-н-н-т-р” и Аспарух, който отишъл чак на р. Руна (Дунав).

Трудът на Теофан е хронография, по години. Едва ли можем да допуснем, че Теофан сам е автор на подобен странен начин на изброяване на петте сина на Кубрат. Първият, вторият, четвъртият, петият и третият, за който той дава обилни сведения.

 Да кажем, че беглото сведение за четвъртия, който отишъл при аварския каган, е нормално оскъдно като информация, но да се определи петият син, който отишъл в Равенския Пентаполис, само като подчинен на „християнските царе”, е вече доста оскъдно като информация. Изворът на Теофан и Никифор не знае дори името му.

И все пак извора, който ползва Теофан, е интересен с мащабността на разслоението на части от българите в Европа. Български народ има от Дон до Панония, както и в Равенския Пентаполис (Италия).

Чрез Атанасий Библиотекар това сведение от хронографа на Теофан, е преведено и на  латински език още през Х в., когато хрониката на Теофан е преведена от Атанасий Библиотекар.

Но, през 1601 г. Мавро Орбини  открива очевидно друго сведение в една библиотека в гр. Пезаро (т.е. на териториите на старият Равенски Пентаполис) и го съобщава в своята студия за българите.

При това Мавро Орбини, който през 1601 г. се явява фактически първият историк, който дава сведение за превземането на Мизия от Аспарух, разполага началната точка на инвазията на Аспарух при топонима Трибал, т.е. в северозападната част, а не на Добруджа, в североизточната.

 Трибал е топонима на старите траки трибали и обхваща земите на северо-западните Балкани.


 Мавро Орбини компилира отнякъде, откъдето чете, че Аспарух атакува византийската империя от средни Дунав, а не от долни Дунав при Добруджа (Мала Скития).

Ще рече, очевидно в неговите представи българите идват някъде от Равенския Пентаполис и първоначално превземат Трибали, Ниш и Албания до Адриатическото море, както пише.

Географска грешка ли е направил Мавро Орбини в своята книга от 1601 г. или е имал извор, от който е ставало ясно, че Мизия е атакувана… и от северо-запад, може би точно от онези българи, разположени около Равенския Пентаполис, за които през ІХ в. знаят Теофан и Никифор и за които пишат, че се подчинили на „християнските царе“, което обаче показва, че първоизточника от които ползват, е не само от края на VІІ в., както знаем досега, но е и писан преди 681 г., когато тези българи около Равенския Пентаполис, са се държали очевидно като поданици…

Но през VІІІ в., Павел Дякон не знае за такива българи около Равена, а само за поданиците на лангобардския цар в Неапол…

Къде е Равена, къде е Неапол??? 

......................................................

Очевидно този замисъл на българите да атакуват и от северо-запад, е бил отдавна в техните помисли. 

При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.". Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника...(Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123).

 

Кирил Милчев

Прочетена 1244 пъти