Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Съб08182018

Last update

Back Вие сте тук:Начало ФАКТИ Събития Свети мчци Мина, Виктор и Викентий. Свети мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник
Сряда, 11 Ноември 2015 13:25

Свети мчци Мина, Виктор и Викентий. Свети мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник Избрана

Оценете
(0 гласа)

При царуването на римския император Антонин под началството на воеводата Севастиян служел един воин, родом от Италия, на име Виктор. Той вярвал в нашия Господ Иисус Христос и открито пред всички изповядвал Неговото всесвято име. Когато по това време започнало гонение против християните, воеводата призовал блажения Виктор и му казал:

- При нас пристигна царски указ да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а онези, които не се подчиняват, да бъдат предавани на тежки мъчения. Затова и ти, Викторе, принеси жертва на боговете, за да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.

Но свети Виктор отговорил на воеводата:

- Няма да изпълня безбожното повеление на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, защото съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, Чието Царство е безконечно. Ако изпълнявам Неговата воля, ще живея вечно, а вашият смъртен цар и царството му е временно, и онези, които изпълняват нечестивата му воля, ще погинат во веки.

Но воеводата казал:

- Ти си воин на нашия цар, изпълни повелението му и принеси жертва.

- Не - отговорил Виктор, - вече не съм воин на вашия земен цар, а на Небесния. Дори и да съм бил временно воин на вашия цар, не съм преставал да служа на моя Цар и сега няма да Го оставя и няма да принеса жертва на вашите идоли. Прави каквото искаш с мене - моето тяло е в ръцете ти и ти имаш власт над него, но над душата ми има власт само моят Бог.

Тогава воеводата започнал да уговаря Виктор:

- Ти сам - казал той - си навличаш беди, като не изпълняваш царската заповед. Съветвам те да принесеш жертва на боговете, за да се избавиш от мъченията, които те очакват.

- Точно това желая - отговорил твърдо свети Виктор - да претърпя мъчения заради моя Господ и много се радвам, че ще се сподобя да пострадам за името Му.

Тогава воеводата веднага заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил силно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и невредим подобно на тримата момци във Вавилонската пещ. Мъчителят не очаквал това и на третия ден отворил пещта, за да вземе праха на мъченика и да го изсипе в реката. Но светецът излязъл невредим, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал и не му е навредил.

Като видял неуспеха си, воеводата призовал един вълшебник и му заповядал да умъртви свети Виктор с отрова. Вълшебникът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.

А Виктор казал:

- Макар и да не подобава да вземам от вас нечисто месо, ще го изям, за да разберете, че смъртоносната ви отрова не може да направи нищо против силата на Животодавеца Господ.

После мъченикът се помолил, изял отровното месо и нинай-малко не пострадал. Като видял, че светецът останал невредим, вълшебникът приготвил друго месо с още по-силна отрова, и казал:

- Ако изядеш това месо и останеш жив, ще оставя чародейството и вълшебството си и ще повярвам в твоя Бог.

Свети Виктор изял и това месо, напоено с най-силна отрова, но останал невредим. Тогава чародеят високо възкликнал:

- Ти победи силата на моето вълшебство, Викторе, и избави от ада моята отдавна погинала душа, защото повярвах в Господ Иисус Христос, Когото проповядваш.

След това вълшебникът отишъл в дома си, събрал всички свои магически книги и талисмани, изгорил ги и станал истински християнин. 
Като видял, че нищо не може да навреди на светеца, воеводата много се разгневил и заповядал да извадят жилите от тялото му, а после да го хвърлят в кипящо масло.

А светецът в това време казвал:

- Това кипящо масло е приятно за мен, както за жадния - студената вода.

Твърдостта на свети Виктор още повече разярила мъчителя. Той заповядал светецът да бъде окачен на едно дърво и тялото му да бъде горено със свещи. А за да увеличи още повече тежестта на мъченията, заповядал да смесят отровен прах и оцет и да ги вливат в устата на мъченика.

Но той казал:

- Този оцет и смъртоносната ви отрова за мене са като мед и восъчна пита.

Тогава мъчителят, разгневявайки се все повече и повече, заповядал да избодат очите на Христовия мъченик. После воините повесили светия надолу с главата и си тръгнали, като гооставили в това положение три дни. На четвъртия ден решили, че вече е умрял и дошли да го видят, но като го намерили жив, много се учудили. Те се ужасили и ослепели и всеки започнал да си търси водач.

А светецът ги съжалил и като се помолил усърдно на Бога, казал:

- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледнете!

Те веднага прогледнали, отишли при воеводата и му разказали всичко. Но той още повече пламнал от гняв и им заповядал да одерат кожата на свети Виктор. Докато изпълнявали това нечестиво повеление, една християнка на име Стефанида, съпруга на един от воините, която дошла да види мъченията на светеца, съзряла два прекрасни венеца, които се спускали от небето. Един от тях се спускал върху главата на свети мъченик Виктор, а другият - върху нейната глава.

Тогава Стефанида започнала високо да прославя мъченика:

- Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите страдания за Христа, благоприятна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, защото от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел така, както някога праведния Енох, когото взел от земята в рая, та да не вкуси от временната смърт. Ти си праведен като Ной, изпълнен с благи дела и най-свят сред народа си. Ти повярва като Авраам, принесе се в жертва на Бога като Исаак, претърпя трудове като Иаков. Премъдър си като Иосиф, на когото бе дадено да предузнава бъдещето, претърпя изкушения като Иов, който след много страдания победи дявола и показа пример за търпение. Подобен си на Исаия, който по заповед на цар Манасия бе прерязан с трион. Не ти навреди огъня, както на тримата момци в Навуходоносоровата пещ. Ти възложи надеждата си на Бога, както Давид, сина Иесеев. Ето, виждам два венеца, пратени от небето - един голям и прекрасен, и друг - по-малък. Големият носят за теб дванадесет ангели, а малкият е за мене, защото и аз, макар да съм немощен съсъд, съм готова да приема подвига на мъченичеството и мъжествено да пострадам за името на нашия Господ и да положа за Него душата си.

Като чул тези думи на Стефанида, воеводата заповядал на воините да я хванат и да я доведат при него. Той я изгледал горделиво и попитал:

- Коя си ти?

- Аз съм християнка - отговорила светицата.

После воеводата я запитал за името и годините й и като чул, че името й е Стефанида, че е на петнадесет години и осем месеца и е омъжена от година и четири месеца, той започнал кротко да говори:

- Защо искаш тъй скоро да оставиш този прекрасен свят, хубавия живот и съпружеството и искаш да погубиш младостта си, като доброволно се обричаш на смърт заради Разпнатия?

Светицата отвърнала:

- Оставям временния и суетен свят и всички земни плътски желания и моя смъртен съпруг, за да изляза заедно с мъдрите девици насреща на моя нетленен и безсмъртен Жених, моя Спасител Христос.

Воеводата рекъл:

- Не говори такива безсмислени и безполезни думи за твоя Бог, обърни се към нашите богове и им принеси жертва.

Но света Стефанида твърдо отговорила:

- Ти и твоите богове сте преизпълнени с лъжа, а аз говоря истината, защото истинен е моят Господ и в Него няма неправда. Няма да принеса жертви на лъжливите богове, но искам да стана приятна жертва на Истинския, живеещ на небесата Бог, за да не се лиша от венеца, приготвен за мен в Неговото Царство.

Тогава мъчителят заповядал да приведат към земята върховете на две палми и да вържат за тях нозете на светицата. Когато пуснали палмите, те се извили и разкъсали мъченицата на две. Светата душа на Стефанида излетяла като птица от разкъсана мрежа и си намерила гнездо на небето в приготвения за нея венец.

След това воеводата заповядал да посекат с меч свети Виктор. Като научил за това, светият благодарил на Бога. Преди да отсекат главата му, той предсказал смъртта на мъчителите си:

- След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след двадесет и четири дни ще бъде пленен от неприятеля.

Като казал това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и воините отсекли честната му глава.

От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това чудо, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се изпълнява пророчеството на мъченика, защото станало така, както той предсказал - мъчителите му загинали внезапно, а воеводата бил взет в плен от неприятеля.

Свети Виктор и света мъченица Стефанида пострадали на единадесети ноември в град Дамаск. А днес те пребивават вонзи град, който не се нуждае нито от слънце, нито от луна, защото Божията слава го освещава и Божият Агнец е негов светилник.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Прочетена 636 пъти