„Урок по хорово пеене” е публичната експертна оценка на директора на 21-вото издание на международния хоровфестивал „Д. Г. Киряк”, 27-30 юни 2013г., гр. Питещ, Румъния за участието на смесен хор „Маестро Георги Атанасов” при НЧ „Васил Левски- 1861г., гр. Карлово във фестивала.
По този повод в навечерието на ХХIIиздание на Народния събор, посветен на 176 год. от рождението на Васил Левски и празник на Карлово, тук от града на Апостола, изразявамеискрената си благодарност и уважение към гостоприемните домакини от Тополовени и към организаторите на Фестивала с любимото песнопение на Дякон Игнатий,„Достойно есть“.
Под диригентската палка на Маестро Теодор Добройков, за таланта си, колектива за аматьорско хорово изкуство с над 100год. традиция,бе удостоен спочетен сертификат и приз за отлично представяне.
Сред плеяда от завидни професионални и артистични изяви, на театралната сцена се редуваха школувани ансамбловии солови изпълнения на титулувани местни, регионални и национални академични формации и певци. Смесеният хор за школувано пеене „Маестро Георги Атанасов” от «Долината на розите», при НЧ „Васил Левски- 1861г., гр. Карлово получи най- значимия дар за твореца- признанието на различните публики.
С репертоар от завладяващи с ритъма и звучността си произведения на обработен фолклор, през магията на църковно-славянските песнопения, до въздействащата сила на отличимия многогласен почерк и оргинална интерпретационна стилистика, карловската група нееднократно възпламени и трайно завладя църковната и фестивална, академичната и случайна публика.
Освен заинтересованата и отбрана аудитория от професионалисти, студенти и интелигенция, сред гостите на Фестивала присъстваха официални румънски представители във Ватикана и посланници на дипломатически мисии от Германия и Швейцария. За успешното си представяне, хора получи покана за участие през септември - 2013г. в престижния музикален фестивал в Плопени - близо до Букурещ.
Репетиции и концерти, непринудени срещи и професионални диалози се въртяха в съдържателен пъзел. Съвместните изяви пробудиха българските и румънски хорови наследства и накараха хората да завибрират заедно с тях. Българските гласове изпълваха с взрив от емоции и с ехо от възторжени аплаузи акустичните пространства наДома на културата и съвременния катедрален храм ”Проф.Йон Йонеску” в гр.Тополовени, театъра „Ал Давила” гр. Питещ и Манастирът „Куртя де Арджеш” в същия град.
За посланниците на българската култура, кмета на града домакин Тополовени отвори вратите на общината. На чист български език, той приветства народните будители на Балкана от Карлово. Случайно или не, в едночасовата среща творците самодейци, като истински артисти се въплътиха в «европейски обществен съвет»за култура, образование, млади хора, социално дело, инвестиции, заетост. Въпросите се нижеха като китка от песни за житието, а отговорите като припев за битието на 22 годишният общински опит на кмета.
Тук възрожденското понятие за «Будител» възкреси истинското си значение и придоби съвременно звувене на «хор- европейски будител и културен оператор»: не само защото «Будител», като «Читалище» нямат превод на европейските езици, но и защото тази форма на обществена зрялост изпълни със съвременно съдържание открития граждански диалог по европейски образец.
Без съмнение и съвсем естествено, този формат на творческо общуване между две съседни култури се превърна в истински празник, непрограмиранграждански принос на българи и румънци за “Европейската година на гражданите – 2013”. Общата удоволетвореност е първото условие за многостранно сътрудничество на проектна основа, в т.ч. европейки културен календар, междуинституционално побратимяване или обмен на добри практики, например в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и пр.
И отново в църкавата: може би със силата на репетиционното изпълние на хора и с молитвите на търсещите упование люде на богослужението за Петровден в храма на Тополовени, всеки почувства «Вярата, Надеждата и Любовта» по време на празника.
Мотивираното отношение на певците и професионалния опит на Маестро Добройков се криеха най-вече в търсене на смисъл във всяка творба. Усъвършенстването й по време на празничното богослужение в съзвучие с музикалните закони за смисъла на песнопеенето като «opusmusicum”, подхрани усещането за национална и общоевропейска културна идентичност. Изпълненията на карловци вляха духовна сила на миряните за преодоляване на екзистенциалните дилеми и подкрепи търсещия вяра в себе си модерен човек.
Вероятно тук в храма търсенето на тези смислови съчетания, гласа на песента заличи границите между светско, репетиционно, църковно и концертно пене. Той сля в едно усещането за универсална духовна хармония. Най- малкото защото музикалния талант не признава граници.
Навсякъде, с всичките си изяви българския хор създаде онази сакрално-мистична атмосфера на откритие и приемственост, на добронамереност и вяра, в която мястото и публиката свързват творбите с техните изпълнители. Песента на Хора от «Долината на розите» завладя сърцата и спечели нови приятели и почитателина карловската хорова традиция.
Иванка Балтова