Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Вт02202018

Last update

Последно променена в Понеделник, 29 Януари 2018 18:23
Сурвакарите от групата на пернишкия квартал „Бела вода” и от село Джерман, заедно с кукерската група от кв. Сушица, град Карлово са победители в 27-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2018” Перник. Те са носители  на най-голямата награда – „Златната маска”, определи жури с председател проф. Д-р Георг Краев.
    Кукерските групи от община Карлово, които участваха в 27-ия Международен фестивал в Перник са: от село Климент, село Соколица, село Столетово, село Войнягово, село Дъбене, град Баня, село Домлян, село Васил Левски и кв. Сушица, Карлово.
         Награди получиха:
-  кукерска група от село Климент която спечели в раздел „Награда за обучение в традицията” Кукери – БРОНЗОВ МЕДАЛ
-  кукерската група от село Домлян спечели „Специалната награда на Областен управител, област Перник”
-  кукерската група от село Васил Левски спечели „Специалната награда на кмета на община Перник”
        На фестивала участваха над 7500 души от девет държави, показващи маскарадни обичаи от своите земи. От древни времена кукерството остава една от най-обичаните традиции у нас, вещаеща отминаването на зимата и прогонваща злите сили. Със специални маски и костюми, кукерите танцуваха и извършваха обредни действия за здраве и плодородие.  
Източник/ Пресцентър Община Карлово
 

Продължава подготовката на ОФК “Левски Карлово”  за проления полусезон на първенството на 3 лига.   

          Днес възпитаниците на треньора Красимир Манолов играха втората си контролна среща, този път с отбора на ОФК “Трявна”. Срещата завърши при резуртат 3 : 2 за ОФК “Левски Карлово”. Въпреки, че в този етап от подготовката резултатите не са най-важни, победата срещу един от водещите отбори на северозападна 3 лига е за самочуствие. В състава на нашия отбор играха много нови, млади футболисти, които показаха, че имат качества, но им предстои много работа, за да ги развият.   Головете за нашия отбор отбелязаха Георги Райнов в 7 и 16 мин. и Стефан Чилингиров в 63 мин. 

          

            Отборът на ОФК “Левски Карлово” игра в следният състав:

           1  Цветан Тодоров (капитан) ( 74 мин. 12  Тодор Колев)4. Борис Бисеров ( 18 мин. 14 Атанас Джаферов),  9  Никола Данчев, 6 Християн Момчилов, 11 Стойчо Недков, 21 Марио Георгиев, 7 Кирил Ангелов, 8 Динко Михайлов, 79 Георги Райнов ( 50 мин. 22 Стефан Чилингиров), 19 Александър Александров,  22 Стефан Чилингиров ( 31 мин. 10  Станислав Михайлов) 

 

          Следващата контролна среща на представителния отбор на ОФК “ЛЕВСКИ КАРЛОВО” е в петък – 2февруари от 18,00 ч. на спортен комплекс “Коматево” с отбора юноши 19 на ПФК “Ботев” Пловдив.  

На последното редовно заседание на Общински съвет в Карлово от 25.01.2018г. с 25 гласа "За" бе прието предложението за започване на процедурта по побратимяване на община Карлово Република България и община Прилеп в Република Македония. Предложението е внесено от Светлозар Янков, общински съветник в Карлово от коалиция „Обединени за нашата община – Реформаторски блок и ВМРО“ и председател на местната структура на ВМРО. 
 
 Ето и целия текст на документа >>>
 
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА
 
От Светлозар Аргиров Янков – общински съветник от коалиция „Обединени за нашата община – Реформаторски блок и ВМРО“
Относно: Процедура за побратимяване на Община Карлово, Република България и Община Прилеп, Македония.
 
Уважаеми колеги общински съветници, уважаеми г-н Кмет на община Карлово,
През 2017 г. беше подписан договор за добросъседство между Република България и македонската държава. Акт, който българският народ копнееше от десетилетия.
Договорът за добросъседство бе едва първата стъпка от подобряването на отношенията между двете братски държави.
Не случайно монасите от Бигорския манастир изпяха песента „Изгрей зора на свободата” само часове след подписването на договора между България и Македония. На 1 август същите тези монаси излязоха с позиция в подкрепа на документа. Последва писмо от Охридската архиепископия до Светия Синод на БПЦ с молба за признаване на Македонската православна църква. В това писмо се подчертава общата ни история, както и голямото значение на договора за добросъседство.
В така създалата се приятелска обстановка ние, като жители на Община Карлово, можем да дадем пример и да изградим още един мост между двете братски държави с общи корени.
В  основите  на този мост стои личността и делото на Петър Юруков.
Петър Христов Юруков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е роден на 19 декември 1882 година (стар стил) в град Карлово. До 4-ти клас учи в Карлово, 5-ти клас завършва в Пловдив, а през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайчо Китанчев”. Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов – Попето, а през  май 1900 г. Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. През 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков. През 1902 година взема участие в аферата „Мис Стоун”. През  1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да възстанови каналите от Струмица и Раовиш до Прилеп.
През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух”. Взима участие в няколко сражения. След въстанието е крушевски войвода. Заедно с Петър Радев- Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония.
През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен при манастира „Свети Никола край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.
В негова чест по време на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941-1944) в град Прилеп е построен паметник, който  е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година.
В зората на демократичните промени в България будни карловци поставят паметник на войводата в гр. Карлово. Неговото име носи и една от улиците в града ни.
На 01.08.2016 г., в резултат на съвместни действия между ВМРО Карлово и Община Карлово, беше възстановен паметникът на войводата Петър Юруков в гр. Карлово. 
Поставянето на паметна плоча в гр.Прилеп, която да напомня за подвига на войводата, е идея, която вървеше паралелно с възстановяването на паметника в родния му град. Политическата обстановка в Македония обаче, до скоро обезсмисляше всяко такова действие на територията на Македония, но днес, този българин, роден в Карлово и загинал за свободата на Македония, би могъл да бъде повод за побратимяване на Община Карлово с македонската Община Прилеп.
На основание на чл.21. ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, предлагам на Общински съвет – Калово да вземе следните решения:
 
Взема решение за започване на процедура за побратимяване на Община Карлово, Република България и Община Припеп, Република  Македония.
Упълномощава Кмета на Община Карлово да предприеме необходимите действия за побратимяването на двете общини.
Избира работна група, която да следи и подпомага действията по побратимяване на двете общини, в следния състав: "
 
Предстои общинските съветници да излъчат свой представител, за да бъде избрана работна група, която да следи и подпомага работата по побратимяване.
Източник/ Vmro.bg  
гр.Прилеп
 
 
 
На места пътните настилки в усойните и планински райони на Пловдивска област са заледени, но опесъчени и проходими при зимни условия. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пловдив дежурният в Областно пътно управление. В равнинната част на областта пътищата са сухи, движението се осъществява без затруднения. От Областното пътно управление призоваха водачите да тръгват на път с подготвени за зимни условия автомобили, както и да шофират с повишено внимание и съобразена скорост.
Трафикът по основните направления в областта се извършва с нормална интензивност. По-засилено движение се отчита по пловдивския участък на АМ „Тракия“. Проходът Троян-Кърнаре остава затворен за движение на всички МПС. 
Днес ще бъде предимно слънчево. На отделни места в равнинната част от страната има условия за образуване на мъгла или инверсионна облачност, които по Черноморието ще са по-трайни. Такава е прогнозата за време на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
С минимални температури между минус 10° и минус 5°, в югоизточните райони и по крайбрежието малко по-високи. Максималните температури ще са предимно между 1° и 6°. Атмосферното налягане ще остане без съществена промяна – значително по-високо от средното за януари.
 
В планините ще бъде слънчево. Ще духа до умерен, по билата и силен вятър от север-североизток. Температурите ще се повишат още и максималната на височина 1200 метра ще е около 4°, на 2000 метра – около минус 1°. И през следващите дни времето ще бъде предимно слънчево. В събота ще е тихо, сутринта студено с минимални температури между минус 10° и минус 5°, на места в Североизточна България и по-ниски. В низините и котловините ще останат условията за мъгла или инверсионна облачност. Максималните температури ще са между 1° и 6°. В неделя ще духа слаб, в понеделник - умерен северозападен вятър и бързо ще се затопли.
 
Да отдадат почит пред паметта на Гина Кунчева-майката на Васил Левски присъстваха зам.-кметовете на община Карлово Данка Зидарова- Люртова и Стойо Карагенски, Стефан Стефанов Секретар на община Карлово, Анастасия Чолакова зам.-председател на ОбС Карлово, общински съветници, Златан Тодоров председател на Карловски комитет „Васил Левски”,  представители на институции и училища и граждани. 
 
Ставрофорен иконом отец Йордан отслужи заупокойна света литургия и панихида на гроба и, който се намира в двора на храм „Св. Николай” в Карлово.
 
Източник/ Пресцентър Община Карлово
 
    
 
Последно променена в Петък, 26 Януари 2018 15:06
Бракувани боеприпаси и други взривни материали, отпаднали от производствения процес, ще бъдат унищожени контролирано днес на полигон „Анево“. 
 
От ВМЗ – Сопот съобщават, че предварително са уведомени общините Карлово и Сопот, чиито територии попадат в района на полигона.

С 26 гласа „за“ и 6-ма „въздържали се“ общинските съветници на Карлово приеха бюджета на общината за 2018-та година. „За“ финансовата рамка гласуваха съветниците от ГЕРБ, ДПС, коалицията „За нашата община“, ВМРО, Атака и НФСБ, всички съветници от БСП се въздържаха. 33 милиона лева е тазгодишният бюджет на община Карлово, като ръстът спрямо миналогодишния е с около 2,6 млн. лв, обясни кметът Емил Кабаиванов. Леко увеличение има при капиталовите и социалните разходи. Приоритети са образованието, здравеопазването, културата и екологията. Общината ще кандидатства и с проект за управление на зелените отпадъци, с което да удължи живота на регионалното депо за твърди битови отпадъци.

Източник /БНР

Последно променена в Петък, 26 Януари 2018 12:12

На 26 януари 2018 г. /петък/ от 10.30 ч. в църквата „Св. Николай” в гр. Карлово ще бъде отслужена панихида по повод 140 години от смъртта на Гина Кунчева – майката на Васил Левски, и ще бъдат поднесени цветя на гроба ù. Карловски комитет „Васил Левски” и Нациоанален музей „Васил Левски” канят всички граждани да отдадем почит на голямата карловка, дала живот на Апостола на българската свобода. На 27 януари/8 февруари 1878 г. в дома на зет си и дъщеря си умира Гина Кунчева Тя е родена около 1817 г. в добро и заможно карловско семейство. Омъжва се на 14-15 години за своя съсед - независимия и с добро материално състояние бояджия и гайтанджия Иван Кунчев. Раждат им се пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. Гина не оставя ненаказана волността на турчина, осмелил се да я закачи пред кварталната фурна. Той нe смее да се оплаче в конака за плесницата, получена от жена, но нанесена с мъжка сила. Тя умело върти къщата и помага на съпруга си в занаята му. А той, разорен и ослепяващ, около четири години лежи болен и умира през 1851 г. След половин година Гина погребва и Марийка. Яна е задомена малко преди смъртта на баща си. Младата вдовица удвоява усилията си, за да осигури препитанието на тримата си синове. На всяка цена иска да изучи Васил. Разчита донякъде на помощта на зет си Андрей Начов, на братята и сестрите си. Никой не я вижда разплакана, отчаяна. На брат си архимандрит хаджи Василий поверява своя първенец да му бъде послушник, а той да го изучи. Настойчиво изисква обещаното да бъде изпълнено. Но не би... Нейното присъствие сред свои и чужди сепва, внучки и племенници ще си я спомнят „сербез”. Като излезе от стана, ще отиде в Пловдивския затвор да отнесе на клетниците по парче плат, ще се отбие при руския консул Найден Геров. Или ще замине за Троянския манастир, за да се срещне с верни другари на Апостола. Работливата й ръка приготвя мехлеми и бинтове за революцията. Колкото жадувани, толкова и опасни стават срещите на майка и син. Като знаменосец в четата на Панайот Хитов на 7/19 юли 1867 г. той слиза в Карлово, за да се види с нея и приятелите. След миговете на върховно щастие върху ú се стоварват разпити в конака, заплахи. На Петровден (29 юни) 1869 г. край Сопот задигат сюртука на Левски и в ръцете на турската полиция попадат компрометиращи го документи. Тя обръща родния му дом и двора наопаки, за да го открие, намира майка му у сестра ú Мария Фурнаджиева. Следват заплахи, псувни, плесница. Стражарите я завързват за кофата и я спускат в герана. Един от тях е с изваден ятаган, готов да пререже въжето, ако не изкаже къде е Васил. Тя има дързостта да го иска от тях. (Този случай недобросъвестни автори представят като самоубийство на Гина Кунчева.) Затварят я в къщата на поп Христо хаджи Марков. На другия ден тя е освободена – изтерзана от преживелиците, но горда от тази своя голяма победа над мюдюрина. Така ден след ден борбено носи тежкия кръст да бъде майка на най-големия враг на падишаха! Именно гордостта от този факт ú дава сили да се държи с такова достойнство. Гина Кунчева надживява три от децата си, а за най-малкия си син нищо не знае. Сълзи рони само у дома – човешко е. Идва съдбовната Коледа на 1872 г. Една майка разбира, че краят на нейния любим син е твърде близо. Но тя не е обикновена жена, за да се предаде на отчаянието. Тя е майка на апостол! През юли 1877 настават страшни дни. От година-две тя се е преместила да живее при Яна и Андрей, за да се грижат за нея, тъй като вече е болна. Начо, най-големият им син, търговец в Свищов, урежда прехвърлянето на сестрите си Гина, Мария и София през Балкана. Последните земни дни на многострадалната са стоплени от освобождението на родния град. Неимоверното притеснение за внучките я довършва. С думите „Децата ми, децата ми!” тя издъхва в дома на зет си около 27 януари/8 февруари 1878 г. Погребана е в двора на църквата „Св. Николай”, където лежат костите на починалите преди Освобождението енориаши, в гроба, в който са полагани покойниците от семейството на Андрей Начов. Тук може да дойде човек, да приседне под небето до камъка и да помълчи във великото единение на поклона.

Източник/ Национален музей "Васил Левски"

Последно променена в Петък, 26 Януари 2018 13:20