Ана /Анка/ Ламбрева е първата българка околосветска пътешественичка, която сама е затворила кръга на своето странстване по света. Родена е в Карлово през 1895 г. в големия, но беден Пиперков род. Завършва трети прогимназиален клас в Карлово и продължава образованието си в Пловдив. Завършва гимназия и става учителка. Скоро след това заминава за София да учи медицина. Но вятърът на пътешествията я отвежда в Цариград, където учи за медицинска сестра в американско училище и работи в болницата към него. Там през 1922 г. тя се грижи за англичанина мистър Тейкон, живеещ в Нова Зеландия. Благодарение на нея той се изправя на крака, но не забравя своята спасителка. Праща й покана и билет да отиде при него в Нова Зеландия. Без да се колебае, през 1927 г. карловката тръгва за този непознат свят. Там Анка подхваща едно благородно дело – при всяка възможност тя изнася лекции за напълно неизвестната на новозеландците България. Любопитството не напуска Анка Ламбрева и тя прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги и живее в неговите семейни задруги.
През 1930 г. самотната пътешественичка се завръща в родината си. Обратният път я довежда в България през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анжелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Европа. Скоро след това отново заминава, този път за Иран. Тук тя е директор на училище и пансион, чете лекции на вечерни курсове, директор е в детска благотворителна болница. През 1937 г. отново се завръща в България, но за кратко, защото през 1938 г. заминава за Италия, а на връщане за София посещава Венеция, минава през Загреб, Любляна, Сараево и Белград. През 1941 г. отпътува за Багдад. В Ирак се омъжва за Наджа Паша ел Суеди, министър на финансите, но бракът им е кратък – само шест месеца. По политически причини пашата е изпратен на заточение в Южна Африка, а Ламбрева – в концентрационния лагер „Мио–Мие“ в Ливан, недалеч от Бейрут. Месеци по-късно разбира, че съпругът й е починал. На третата година от заточението си Ламбрева се омъжва за интернирания в същия концентрационен лагер иранец Райян Ахмад дин Абести. През ноември 1944 г. семейство Абести е освободено. Установяват се обратно в Иран, където Ана се занимава с благотворителност. Но страстта й към пътешествия все така не я напуска. След смъртта на съпруга си, обиколила 41 страни се връща окончателно в родината, за да я намери по-красива от всякога. Умира на 18 февруари 1976 г.
През 1957 г. в родния град започва да пише автобиографичния си роман „Ана. Една българка в чужбина“, в който описва своя вълнуващ живот, тъжните моменти и опасните кръстопътища в живота си. Книгата е един впечатляващ креативен роман, една смела и красива изповед на много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа, на силни преживявания и воля сама да избереш и да сбъднеш мечтите си. Романът съдържа 742 страници и 68 оригинални фотографии от архива на Анка Ламбрева, които се публикуват за първи път. След близо 66 години от написването си този вълнуващ текст за една изключителна житейска съдба вече може да срещне своите читатели.
Книгата може да закупите на щанда на Историческия музей или да поръчате за доставка по куриер на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Източник: Исторически музей - Карлово