Колко е трудно човек да спазва някакви социални норми, да има някакви правила и граници? Оказва се, че понякога това граничи с невъзможност. Невъзможност, която говори на първо място за безотговорност пред самия себе си и след това към обществото. Да не забравяме, че всеки един от нас дава своя принос за изграждане на света, в който живеем и да бъде добър или лош пример…
За жалост днес ще споменем лошия пример. Навярно, когато нещо се случи веднъж човекът е така устроен, че го взема за инцидентно, но когато то става системно нещата се изменят.
Нашето утро все по-често изглежда така, както на снимката (за жалост) и културата вика от коша за боклук или по-скоро е разхвърляна по земята! До кога!? До кога ще осъмваме в нечии отпадъци… Нима културата за някои е негодна? Нима възпитанието е излишно? Защо сме изгубили качествата си да бъдем човеци?
Този текст е едно обръщение към младите хора, един вик за разбиране и осмисляне на поведението им в някои случаи, породен от това, че все по-често сутрин на входа на Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров” – Карлово е пълно с опаковки, кутийки от енергийни (и не само) напитки, кутии от цигари, фасове, салфетки и какво ли още не. Терасата на Народно читалище „Васил Левски-1861г.” – Карлово осъмва редовно в същия вид. Безобразие е меко казано! Възмущение е меко казано!
Ние, които сме част от тези институции имаме грижата за удовлетворение на вашите духовни потребности, а не за вашите липси! Това са институции с история и авторитет! Това са храмове на знанието, на творчеството, на паметта. За всички нас, които сме част от тези институции това е и дом – духовен дом! В този ред на мисли, вие, младежи, в домовете си, пред вратите ли си оставяте боклука?
Нещо много важно е ценностната система, тя самата насочва човешкото поведение при дадена ситуация. Каква е ценностната система на младежите в тези случаи?
Друго, в изкуството ценностите се измерват с естетически категории и това отново поражда въпрос, къде в този разхвърлян боклук има естетика?
Жан-Мишел Жар (бел. ред. композитор и музикален продуцент) казва, че "Културата е стълб на свободата"... Кое, обаче е стълб на свободията? Свобода и свободия са два термина, които се бият помежду си - близки като звучене и различни в същността си. Под свобода се има предвид една от най-висшите ценности, която води след себе си отговорност за мислите и действията. Свободията на свой ред е другата крайност, която стои на "разумна" дистанция от градивното, при нея няма уважение към другите.
И не, този материал не е поредното мрънкане на някой, който търси внимание. Този материал е зов да бъдем човеци и да уважаваме институциите си, историята си, книгите си и хората, които влизат в читалищата и библиотеките като в храм! Този материал е молба да не забравяме, колко малко е нужно да бъдем хора!