Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Пон10222018

Last update

Back Вие сте тук:Начало РЕГИОНАЛНИ В Карлово ще бъде отслужена панахида по повод 140 години от смъртта на Гина Кунчева
Четвъртък, 25 Януари 2018 13:30

В Карлово ще бъде отслужена панахида по повод 140 години от смъртта на Гина Кунчева Избрана

Оценете
(1 глас)

На 26 януари 2018 г. /петък/ от 10.30 ч. в църквата „Св. Николай” в гр. Карлово ще бъде отслужена панихида по повод 140 години от смъртта на Гина Кунчева – майката на Васил Левски, и ще бъдат поднесени цветя на гроба ù. Карловски комитет „Васил Левски” и Нациоанален музей „Васил Левски” канят всички граждани да отдадем почит на голямата карловка, дала живот на Апостола на българската свобода. На 27 януари/8 февруари 1878 г. в дома на зет си и дъщеря си умира Гина Кунчева Тя е родена около 1817 г. в добро и заможно карловско семейство. Омъжва се на 14-15 години за своя съсед - независимия и с добро материално състояние бояджия и гайтанджия Иван Кунчев. Раждат им се пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. Гина не оставя ненаказана волността на турчина, осмелил се да я закачи пред кварталната фурна. Той нe смее да се оплаче в конака за плесницата, получена от жена, но нанесена с мъжка сила. Тя умело върти къщата и помага на съпруга си в занаята му. А той, разорен и ослепяващ, около четири години лежи болен и умира през 1851 г. След половин година Гина погребва и Марийка. Яна е задомена малко преди смъртта на баща си. Младата вдовица удвоява усилията си, за да осигури препитанието на тримата си синове. На всяка цена иска да изучи Васил. Разчита донякъде на помощта на зет си Андрей Начов, на братята и сестрите си. Никой не я вижда разплакана, отчаяна. На брат си архимандрит хаджи Василий поверява своя първенец да му бъде послушник, а той да го изучи. Настойчиво изисква обещаното да бъде изпълнено. Но не би... Нейното присъствие сред свои и чужди сепва, внучки и племенници ще си я спомнят „сербез”. Като излезе от стана, ще отиде в Пловдивския затвор да отнесе на клетниците по парче плат, ще се отбие при руския консул Найден Геров. Или ще замине за Троянския манастир, за да се срещне с верни другари на Апостола. Работливата й ръка приготвя мехлеми и бинтове за революцията. Колкото жадувани, толкова и опасни стават срещите на майка и син. Като знаменосец в четата на Панайот Хитов на 7/19 юли 1867 г. той слиза в Карлово, за да се види с нея и приятелите. След миговете на върховно щастие върху ú се стоварват разпити в конака, заплахи. На Петровден (29 юни) 1869 г. край Сопот задигат сюртука на Левски и в ръцете на турската полиция попадат компрометиращи го документи. Тя обръща родния му дом и двора наопаки, за да го открие, намира майка му у сестра ú Мария Фурнаджиева. Следват заплахи, псувни, плесница. Стражарите я завързват за кофата и я спускат в герана. Един от тях е с изваден ятаган, готов да пререже въжето, ако не изкаже къде е Васил. Тя има дързостта да го иска от тях. (Този случай недобросъвестни автори представят като самоубийство на Гина Кунчева.) Затварят я в къщата на поп Христо хаджи Марков. На другия ден тя е освободена – изтерзана от преживелиците, но горда от тази своя голяма победа над мюдюрина. Така ден след ден борбено носи тежкия кръст да бъде майка на най-големия враг на падишаха! Именно гордостта от този факт ú дава сили да се държи с такова достойнство. Гина Кунчева надживява три от децата си, а за най-малкия си син нищо не знае. Сълзи рони само у дома – човешко е. Идва съдбовната Коледа на 1872 г. Една майка разбира, че краят на нейния любим син е твърде близо. Но тя не е обикновена жена, за да се предаде на отчаянието. Тя е майка на апостол! През юли 1877 настават страшни дни. От година-две тя се е преместила да живее при Яна и Андрей, за да се грижат за нея, тъй като вече е болна. Начо, най-големият им син, търговец в Свищов, урежда прехвърлянето на сестрите си Гина, Мария и София през Балкана. Последните земни дни на многострадалната са стоплени от освобождението на родния град. Неимоверното притеснение за внучките я довършва. С думите „Децата ми, децата ми!” тя издъхва в дома на зет си около 27 януари/8 февруари 1878 г. Погребана е в двора на църквата „Св. Николай”, където лежат костите на починалите преди Освобождението енориаши, в гроба, в който са полагани покойниците от семейството на Андрей Начов. Тук може да дойде човек, да приседне под небето до камъка и да помълчи във великото единение на поклона.

Източник/ Национален музей "Васил Левски"

Прочетена 520 пъти