Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Сря08122020

Last update

Back Вие сте тук:Начало РЕГИОНАЛНИ Веска Ненчева за бодливата страна в розопроизводството
Четвъртък, 02 Юли 2020 16:43

Веска Ненчева за бодливата страна в розопроизводството Избрана

Оценете
(1 глас)
Почти преди месец приключи тазгодишната кампания Розобер 2020 г., провеждайки се за пръв път при действащ Закон за розопроизводството, за който земеделските производителите настояваха в продължение на близо 25 години, както и в условията на извънредна ситуация заради пандемията от COVID -19. 

За коментар по темата как протече тазгодишната кампания по Розобер, потърсихме народният представител в 44-то НС от ПГ „БСП за България“ Веска Ненчева. 
 
 Кампания по розобер 2020г. приключи. Розопроизводството беше едно от най- засегнатите заради COVID -19. Преди месец зададохте поредица от въпроси към министър Танева как ще бъдат финансирани най-засегнатите в сектора. На 18 юни Танева Ви отговори. Вие удовлетворена ли сте от отговора?
 
- Притеснена съм от отговора! Защото и тази година кампанията приключи с напрежение в сектора и с нерешени проблеми за розопроизводителите. Не малко розопроизводители изкорениха насажденията си с Rosa damascena, а още повече декари бяха изоставени без да се обере цветът на розата.Твърдя, че ако на розопроизводството не се обърне специално внимание проблемът от икономически, ще прерасне в социален и демографски за районите, където се отглежда маслодайна роза. 
По неофициални данни към този момент регистрираните розови масиви са около 50 000 дка. Приблизително 60% са собственост на розопроизводителите със 100, 200, 300 дка, които са регистрирани земеделски стопани, това за тях е основен бизнес и основен доход, с всички ангажименти, които те имат към държавата и всички възможности, които тя им дава.
Но остават 40% стриктно регистрирали се по Закона за маслодайната роза,  розопроизводители, които се грижат за 1, 2, 3, 4, пряко сили 5 дка. За тях отглеждането на рози е семейна традиция, начин да възпитават децата си в трудолюбие, носи допълнителни доходи, но за съжаление в много семейства това е и eдинствен доход за цялата година. Стопанинът, за да произведе 1кг розов цвят трябва да инвестира 2.50 лв., това включва: механизирана обработка, ръчна обработка, торове, препарати. Грижата на полето е целогодишна. Кампанията по розобера е изтощителна, трудът е само ръчен, продължава около месец, всяка сутрин започва около 04:00ч., бере се до обяд и цветът се предава в розоварните. Ненабраният цвят не може да се съхранява, крехък е и не издържа повече от 8 часа. Тоест загубен е, ако не е откъснат. Трудът е специфичен. Розопроизводството все още задържа хората да живеят в района и да не стават сезонни работници в чужбина. За сега. 
Реалната равносметка: Този сезонен доход е равен или на закупуване на дърва за огрев за зимния период, или за подготовка в младите семейства на децата им за училище. Не и за двете. 
Сега розопроизводителите остават в парадоксалната ситуация: Тази година се регистрираха по смисъла на Закона, с всички произтичащи санкции от това, но без подкрепа от държавата. Ако философията на всеки закон е грижа и подкрепа, все още остава без отговор въпросът с какво държавата подкрепя 40% от розопроизводителите, които са регистрирани розопроизводители, но не са регистрирани земеделски стопани. И всички знаят, че няма как да бъдат. 
Кризата с пандемията изкара на светло пренебрежителното отношение и недалновидност на държавата. По европейска мярка за Ковид 19 в българското земеделие трябва да постъпят 50 мил. евро. От тях трябва да получат и розопроизводителите.
И тук лъсна голямата несправедливост. Имаме Закон, имаме законосъобразни регистрирани розопроизводители, но средства от порядъка на 90 лв. на декар ще получат само регистрираните като земеделски стопани. Какво прави държавата с останалите, които бързаха да спазват срокове по време на пандемия и да се регистрират?  И ако тази ситуация е извънредна и държавата реагира неадекватно, оправдавайки се с европейски изисквания, ще има ли воля да заяви в ЗИД позиция за справедлива подкрепа за всички в сектора, ако не в дългосрочен план от 10 години, поне в средносрочен план от 5 години?
 
 В началото на годината беше гласуван Закон за розата. Вие винаги сте твърдяла, че такъв закон е необходим, но още тогава го определихте като недалновиден и се усъмнихте, че Законът ще покаже своите минуси още в тазгодишната кампания. Какво ще кажете, сега когато кампанията вече приключи? Още ли мислите, че така гласуван Законът е в ущърб на малките розопроизводители?
 
- Продължавам да твърдя, че закон за маслодайната роза трябва да има. Законът легитимира възможността държавата да има категорична позиция по дадени обществени отношения. Чрез закон държавата представя и отстоява своята философия и виждане за развитието на даден сектор, в случая на розопроизводството. Тоест за мен законът трябва да има дългосрочна ГРИЖА за всички заети в сектора, това е неговата основна функция. Доста неща са полезни в закона. Категорична съм, че трябва да има регулация на качеството и сартифициране на  посадъчния материал, регистрация на розовите масиви и други.
Но БСП твърдо застанахме срещу текстове, в които стопаните търпят наказания, вместо да срещнат подкрепа. На базата на философията за подкрепа бяха и нашите предложения в закона, които бяха отхвърлени от мнозинството в зала. Както предположих тогава, сега имаме закон, който ощетява голяма част от розопроизводителите и поставя много въпроси, които трябва отново да разглеждаме. 
Още през 2017г. след масовите протести на розопроизводителите ПГ на „ БСП за България“ започнахме активна работа за подкрепа на заетите в сектора, защото това е част от грижата ми и ангажиментите в Парламента, след като съм избрана с доверието на хората от района. През последните 20 години, за съжаление, както и други сектори, бяха оставени на стихийните принципи на либералния пазар. Без регулация от държавата. Това доведе до натупване на твърде много проблеми, които трябва да бъдат решени. Позицията на държавата трябва ясно да бъде разписана в правила. Маслодайната роза е национално богатство. Секторът е със специфични особености. Моето виждане, е че трябва да има непрекъснат диалог с възможно най-широк кръг от розопроизводителите. Това провокира активна работа от моя страна, която съсредоточих в срещи с розопроизводители, като най-мащабната се състоя в Карлово през 2018г. с над 200 розопроизводители и членове на комисията по земеделие към Народното събрание. Бяха дадени доста мнения, които ние оформихме като  предложени към Закона за маслодайната роза. 
Заедно с това вървеше и активната ни работа в парламентарния контрол. Поставяли сме серия от въпроси към земеделските министри. Това смея да твърдя, че допълнително фокусира вниманието върху проблемите в розопроизводството, защото отношението ни към розопроизводството е последователна политика. За съжаление в отговорите не виждаме очакваната далновидност към сектора, това не се случи и в Закона за маслодайната роза.
 
 Ще приеме ли министър Танева официалната Ви покана за среща с розопроизводители?
 
- Преди и след отговора на министър Танева от парламентарната трибуна имах обаждания от възмутени розопроизводители, че срещи с браншови организации се правят изборно, а не с всички заинтересовани и регистрирани такива. Как министерството определя срещите и как търси широка представителност с бранша не мога да коментирам, това е въпрос към тях. Но щом има недоволство, този подход трябва да се преразгледа и аз винаги съм апелирала към това, до се вземат под внимание повече мнения, за да бъде ефективен процесът на подкрепа и помощ.
Вярвам, че съхраняването на поминъка на хората и защитата на българското течно злато като национално богатство, трябва да бъде държавна политика. Тази политика трябва да бъде консенсусна, надскачаща тесните секторни амбиции и политическо угодничество. Политика, водена от подготвени и отговорни хора, с мисъл за съхраняване и развиване на розопроизводството в България.     
П.П. За всички, които проявяват интерес към темата и за всички, които за поредна година се сблъскват с проблемите в розопроизводството.
 Примерна ориентировъчна  справка: 
1кг розово масло = 3 000кг розов цвят
Себестойността на 1кг розов цвят е 2.50лв. / механична обработка, ръчна обработка, торове, препарати/
1дка = 500кг розов цвят 
1кг се изкупува на 1.50лв.
Т. е. за килограм розово масло са необходими 6 дка маслодайни рози, 12 души берачи, 1 месец изтощителен труд и още 11 месеца непрекъсната работа на полето за обгрижване на розовите масиви.  
 
 
 

 

Прочетена 677 пъти