Публикуваме (без редакторска намеса) текста, изпратен в редакцията ни от Театър "Елена Снежина" след участието им в Националния фестивал на любителските театри в град Лом.
"Кръстьо Пишурка е основател на читалището и театралното дело в град Лом. Годината е 1856. Дълбоки са културните, творчески и артистични корени в града. Съхранено е делото и продължено, а всеки който се занимава с читалищна дейност, с театър и изкуство като цяло, знае колко е трудно това. Похвални са делата на колектива на Народно читалище „Постоянство-1856“ – град Лом и не бива да се омаловажава този труд, но…
Не може винаги да се мълчи. Не може срещу всяко своеволие или безобразие да се мълчи. Не може на фона на нашите и вашите да се мълчи, особено, когато това е очевадно.
Колективът на театър „Елена Снежина“ при Народно читалище „Васил Левски-1861“ – град Карлово, който е един от 22 театрални състава взели участие в 15-то издание на Национален фестивал на любителските театри „Кръсто Пишурка“ повече не би се върнал там!
Според програмата на събитието, на 6 октомври нашият състав представи пред ломската публика и уважаемото жури пиесата „Двубой“ (глума от Иван Вазов), под режисурата на Иван Стефанов – актьор над 60 години и режисьор над 50 години на театър „Елена Снежина“. Нашата пиеса, уви, докара главоболие и мигрена на председателката на журито – г-жа Гергана Пирозова – театровед и театрален критик. Не коментираме членовете на журито актьорите Васил Драганов и Юлиян Балахуров, за щастие, те не се оплакаха от главоболие, въпреки че колежката им на обсъждането крещя по-силно от нас на сцената.
Възмутени сме от неуважението на тази госпожа към нашия състав и към нашия многоуважаем режисьор! Не смятаме за допустимо подобно държание! Не приемаме думите на тази жена и не смятаме, че можем да наречем „компетентно жури“ при тона, който си позволи да употреби.
Всъщност, всеки един професионален актьор или режисьор, театровед, театрален критик и прочие би могъл да е полезен за един самодеен колектив със съвет, с градивна критика, с насоки, дори с изтъкване единствено слабостите на пиесата и самодейците, нo при нас се получи не обсъждане на пиесата, режисурата, играта, а един монолог, примесен с главоболие. Силно главоболие!
Не чухме нищо градивно, не получихме съвети или каквото и да било, както се предполага да се случи на едно обсъждане.
Въпросите, защо сме избрали тази пиеса и какво ново искаме да кажем на хората, бяха реторични. Вазов бе омаловажен, както и неговата кръгла годишнина, на която посветихме пиесата и, заради която направихме точно „Двубой“, чието излизане се забави, заради пандемията. Ако за г-жа председателката това не е важно, то ние уважаваме Патриарха на българската литература и тези 170 години значат нещо за нас!
Ние на свой ред се запитахме, а защо я играят в Народния театър? Може би и тя трябва да се запита или да иде да се накрещи и на тях, ако на този етап и е минало главоболието от нашата игра.
Никога не сме си тръгвали от фестивал с толкова голяма обида и не бихме посетили отново този форум, особено при наличие името на тази госпожа!
Самодейците влагат два пъти повече от сърцето си, влагат време, което не им се заплаща и енергия, обич и емоция, която се подарява на публиката. Никой от нас или от някой друг самодеен театър не заслужава подобно отношение, крясъци и неуважение! Нямаме какво друго да кажем, освен да изкажем дълбокото си възмущение!
Да си човек е най-трудната роля и това се доказа за пореден път!"
Без излишни главоболия,
театър „Елена Снежина“