Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Сря11212018

Last update

Back Вие сте тук:Начало СВЯТ 13 октомври: Гринуич е приет за нулев меридиан
Вторник, 13 Октомври 2015 16:42

13 октомври: Гринуич е приет за нулев меридиан Избрана

Оценете
(0 гласа)

54 година римският император Клавдий умира след отравяне с гъби. Според повечето римски източници инициатор е четвъртата му съпруга Агрипина. Тя иска да запази властта за доведения си син Нерон, тъй като предпочитанията на Клавдий са към сина му Британик от предишния брака с прочутата курва Месалина.

Клавдий става император сравнително случайно. След като неадекватността на Калигула става публично достояние, той е убит след спонтанен заговор на 24 януари 41 г. Заговорниците си дават сметка, че ако император стане човек на Калигула, те ще бъдат избити, и започват да търсят из двореца заместник на убития. Войник на име Грат се натъква на скрития зад една завеса Клавдий, приветства го като император и го отвежда при заговорниците.

Клавдий никога не се е подготвял за владетел, но проявява своята начетеност. Предава на свои хора хазната, съдопроизводството, законотворчеството и армията. Провежда победоносния Британски поход и разширява границите на империята. Подчинява Тракия, Юдея и други провинции.

Успява да заслужи уважението на Сената и на народа. Това обаче не го предпазва от многобройни заговори и покушения.

Съществуват обосновани предположения, че голяма част от разкритите заговори против Клавдий не са от интригите на нобилитета, а са инсценирани от двете му последни съпруги - до 48 г. от Месалина, ограждаща сина си Британик от конкуренти, а след това от Агрипина - властна интригантка, запазваща пълен контрол над императора чрез насаждане на страх.

През 48 г. Месалина решава да направи император своя любовник Гай Силий. Тя принуждава Силий да се разведе и когато Клавдий отива в Остия, Месалина, продължаваща да е в брак с императора, в присъствието на свидетели сключва брачен договор със Силий и се омъжва за него. Двамата са заловени още на другия ден. Прошението на Месалина за помилване остава без последствие.

След това уговарят 58-годишният Клавдий да се ожени за 33-годишната Агрипина. Според Плиний Стари тя е красива и уважавана жена, обаче е безжалостна, амбициозна, деспотична и властна. Агрипина се опитва да наложи пълен контрол над императора, за да може да предаде безпроблемно властта на доведения си син Нерон. Първото важно стъпало е преодоляно през 50 г., когато Клавдий осиновява Нерон.

Клавдий обаче постепенно се разочарова от брака си с Агрипина. Той все повече приближава до себе си Британик и започва да го подготвя за властта, видимо охладнява към Нерон и съпругата си. Тогава тя се решава да действа. На 13 октомври 54 г. Клавдий умира, след като изяжда чиния гъби, поднесени му от Агрипина.

1307 г. над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес. Точните обстоятелства около създаването на християнския военен ордена не са известни. Предполага се, че орденът е възникнал в периода между 1118 г. и 1121 г. след Първия кръстоносен поход.

Орденът най-вероятно е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и седем други френски рицари. Целта му била да поддържа новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места.

Рицарите се обединяват под името „Бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм”, но орденът е познат повече под другото си име рицари-тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в Средновековна Европа.

Постепенно към края на 12 в. тамплиерите разширяват задачите на ордена с банкерство. Въведена е система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми.

В края на 13 в. доходите на Ордена във Франция надвишават няколко пъти доходите на кралската хазна. До началото на четиринадесети век орденът наброява 15 500 рицари и значителен брой щитоносци и цивилни братя. Тяхно притежание са повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения, плюс няколко крепости и храмове във всеки по-главен европейски град.

С течение на времето орденът придобива мощ в Европа. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави, вече затънал в дългове към тамплиерите, убеждава папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете. Така през 1307 г. кралят арестува рицари тамплиери и ги обвинява в содомия, манихейство и престъпни дела.

На 13 октомври с.г. Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, е арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на ужасни изтезания, те правят исканите признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над 100 от тях са изгорени живи на клада, а още 51 последват съдбата им през 1311 г. Орденът формално е ликвидиран на 22 март 1312 г. на събора във Виен. Разпуска го римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип IV Хубави.

1773 г. Шарл Месие открива спиралната галактика „Водовъртеж” (M51). Френският астроном е съставител на известния каталог на астрономическите обекти. Интересът на Месие към астрономията бил пробуден от две последователни събития - появата на голяма комета с шест опашки през 1744 г. и пръстеновидното слънчево затъмнение на 25 юли 1748 г.

Малко по-късно през 1781 г. Пиер Мешен открива нейната спътничка неправилната галактика NGC 5195. Астрономът Лорд Рос открива спиралната структура на голямата галактика през 1845 г. с телескоп от 182 мм диаметър и за първи път прави скица, така, както я виждаме днес със съвременните уреди.

През 1751 г. Месие постъпва на работа при Жозеф-Никола Делил, астроном във френския флот, който го научил как да води прилежни записки на наблюденията си. Първото документирано наблюдение, което Месие прави, е на пасажа на Меркурий на 6 май 1753 г.

През 1774 г. Месие публикува в списанието на Френската академия на науките първата версия на своя каталог, съдържащ 45 обекта, сред които мъглявини и звездни купове. До 1781 г. списъкът нараства до 103 обекта. Целта на каталога била да помогне на астрономите и „ловците” на комети да различават преходните от постоянните небесни обекти.

Астрономическият обект под номер 51 в каталога на Месие представлява двойка галактики, отдалечени на 31 милиона светлинни години от Земята, в съзвездието Ловджийски кучета. Обектът е образуван от огромна спирална галактика с диаметър 100 000 светлинни години и от една малка неправилна галактика. Заради нейните лесно наблюдаеми ръкави, спиралната галактика е наричана понякога „Водовъртеж”.

1792 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, е направена първата копка на строежа на Белия дом. Датата се счита и за начало на строежа на новата столица Вашингтон.

Това е най-старата обществена сграда в града. Проектирана е от архитект Дж. Хобан в стил класицизъм. Сградата е преустроявана и разширявана неколкократно. Работната стая на президента е т.нар. Овален кабинет.

Местоположението на държавната институция е избрано от Джордж Вашингтон - първия президент на САЩ и от главния архитект на града Пиер Ланфан. Сградата се намира на 1600 „Пенсилвания авеню”.

1843 г. в Ню Йорк е основана най-старата еврейска обществена организация - Бней Брит Интернешънъл. Тя е основана като Независимия орден Бней Брит от група еврейски емигранти от Централна Европа.

Бней Брит е ангажирана с най-различни обществени и социални услуги, в това число популяризиране на еврейските права и държавата Израел, помагане на болници и жертви на природни бедствия, предоставяне на стипендии на еврейски студенти, поддържане на евтини студентски квартири и противопоставяне на антисемитизма чрез своя Център за човешки права и обществена политика.

Със своите 200 000 членове и поддръжници, Бней Брит Интернешънъл присъства в повече от 50 страни по света и спомага за добруването на местните евреи.

1884 г. международно прието е, че нулевият меридиан минава над Гринуич.Въображаемата линия по земното кълбо минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо.

Гринуич, където е старата обсерватория, е избран за начален или нулев меридиан на конференция във Вашингтон. 41 делегати от 25 държави тогава решават откъде да се измерва времето и разстоянието. След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.

Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин и Париж, благодарение на морските си карти. 72% от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка.

Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Ерусалим.

Крайната цел на конференцията във Вашингтон - да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояси за 24 часа никога не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.

Любопитен факт е, че от 1984 г. GPS-системата поставя нулевия меридиан вече на 100 м от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия - в западното полукълбо.

1983 г. космическата совалка „Чалънджър” се приземява успешно със седем астронавти на борда. Това е най-многобройният екипаж в историята на космическите полети.

„Чалънджър” е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл”. Първият й полет е на 4 април 1983 г. Тя извършва общо 10 полета.

1990 г. американският президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии. Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтон, щата Ню Йорк. Той е първото от 10-те деца в семейството на българин емигрант от ямболското село Бояджик.

Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925), магистърска - в Щатския университет на Айова (1926), а докторска по философия (физико-математически науки) - в Университета на Уисконсин (1930). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно - и по физика.

В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г.

В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни.

Любопитен факт е, че през 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден „Кирил и Методий” - първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г. Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г.

1994 г. президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова. Тя управлява с тримесечен мандат до 26 януари 1995 г.

Правителството й успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева и макар и минимално, увеличава заплатите и пенсиите, извършва приватизационни сделки на стойност 3 млрд. стари лева.

2010 г. приключва миньорска авария в Копиапо. На 5 август мината „Сан Хосе” за добиване на злато и мед в Чили се срутва и затрупва под земята 33 миньори. Те остават живи и прекарват 69 дни под земята, преди да бъдат успешно извадени на 13 октомври.

Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на около 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината. По време на срутването в мината се намират две миньорски групи. В резултат на срутването се вдига облак прах, който заслепява много от миньорите и причинява възпаления на очите им. Първата миньорска група се намира близо до изхода на мината и успява да се спаси веднага без инциденти. Основната група от 33 миньори остава затрупана дълбоко под земята.

Затрупаната група прави опит да излезе през вентилационната шахта, но стълбите, които трябва да се намират там съобразно изискванията за безопасност, липсват, а шахтата впоследствие става неизползваема.

Отговорникът на смяната осъзнава тежката ситуация и че спасителната операция ще бъде сложна, ако не и невъзможна. Той събира всички миньори в специално помещение, наречено „убежище”, и подготвя хората и оскъдните хранителни запаси за дълго оцеляване.

Спасителната операция започва на следващия ден, но миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор започва на 12 октомври 2010 г. в 23.55 ч. местно време, като спасителната капсула достига повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. местно време е изваден и последният миньор, като с това спасителната мисия приключва успешно.

dariknews.bg

Прочетена 847 пъти