Karlovo-News.com

Предлагаме превод на статия публикувана на 7 април във френския ежедневник Льо Монд, в която се разглеждат няколко сценария за излизане от ограничителните мерки срещу епидемията COVID-19. Въпреки, че някои от мерките и данните са специфични за Франция, като цяло тези хипотези са базирани на научни данни и около тях има изграден консенсус, поради което са полезни и за българската публика.

Перспективата за края на ограниченията поставя въпроси като предимството на постепенното им отпадане, рискът от втора вълна или, накрая, какво да направим, ако не можем да ликвидираме вируса?

Въпросът, който се поставя за края на ограничителните мерки е не само “кога”, но и “как”. Защото през идните седмици се очертава много по-сложен сценарий отколкото рязкото премахване на мерките срещу Covid-19, въведени във Франция от 17 март на обяд.

Ограниченията, които “вероятно” ще бъдат удължени след 15 април, може да бъдат вдигнати само “постепенно”, предупреди премиерът Едуар Филип в четвъртък, 2 април. Условията за излизане от тази изключителна ситуация все още не са определени във Франция. Сигурно е обаче, че заплахата от коронавируса SARS-CoV-2 ще витае дълго във времето, повдигайки много въпроси.

Какво ще се случи, ако ограниченията се вдигнат рязко?

Мерките за ограничения бяха въведени в контекста на експоненциалното разпространение на вируса. В средата на март се изчисляваше, че всеки пациент може да зарази средно трима души.

Чрез ограничаване на контактите броят на заразените се намалява. Ако мерките са ефективни, то през април трябва да се наблюдава стабилизация, а след това и намаляване на броя на пациентите. Тогава ще може да се каже, че е преминат „пикът на епидемията“.

Тази добра новина предвещава обаче бъдещи трудности. Резкият и зле подготвен изход от ограниченията може да поднови отново епидемията. Една значителна част от хората ще бъдат заразни – понякога дори без да знаят, защото голяма част от носителите на вируса нямат симптоми. Ако те се смесят с останалата част от популацията има риск да заразят другите и по този начин да възобновят разпространението на вируса.

Да не говорим, че проблемът не спира на границите на Франция. Дори вирусът да изчезне от националната територия, той все още може да бъде внесен от хора от чужбина. Шепа случаи биха били достатъчни, за да се разрази отново епидемията.

Това наричаме риск от “втора вълна”.

Завръщането на вируса може да се случи както веднага след прекратяването на мерките, така и дълго след това. Има хипотеза, засега доста невероятна, че коронавирусът ще отстъпи през лятото поради горещините, но той може да се появи отново през следващата зима, например.

И така, какви са решения за изкореняване на вируса?

Ако се стремим към пълно изчезване на SARS-CoV-2, населението трябва да е имунизирано – тоест имунната система на хората трябва да е подготвена да устои на поредната атака от вируса. Но засега само хората, които са били в контакт с вируса и които са оцелели са произвели антителата, необходими за тази защита.

На теория съществува и друга възможност, която ускорява нещата: ваксинацията. Неактивна или отслабена форма на вируса се въвежда в тялото на пациента, за да стимулира защитните му сили. Това му позволява да развие имунитет, без да е бил заразен.

Проблемът е, че към този момент нямаме ваксина срещу SARS-CoV-2 и въпреки усилията на изследователите тя вероятно няма да е налична поне още една година. Така че засега можем да разчитаме само на естествената защита на хората, които вече са били заразени.

За щастие не е необходимо цялото население да бъде имунизирано, за да се предотврати епидемичното разпространение на вируса. Според специалисти, в случая с SARS-CoV-2 част от населението от порядъка на 60% до 70% може да бъде достатъчна.

Това се нарича “групов имунитет”: над някакво ниво на имунитет в популацията (променливо за различните инфекциозни болести), разпространението на вируса ефективно се ограничава. Много болести (почти) са изчезнали благодарение на ваксинирането на голяма част от населението.

Но да се задоволим да чакаме населението да достигне прага на колективен имунитет е много рискован вариант. Това би означавало поне 40 милиона заразени французи, което може да доведе до смъртта на стотици хиляди. Обединеното кралство и Холандия, първоначално поддръжници на тази стратегия, наскоро се отказаха от нея. В Европейския съюз само Швеция все още разчита на колективен имунитет, за да издържи на санитарната криза, без да налага ограничения.

Друг проблем е, че все още няма сигурност относно продължителността на имунитета, придобит от излекуваните от Covid-19. Дали той трае седмици, месеци, или години? Рано е да се каже, особено след като не е невъзможно щамът на SARS-CoV-2 да мутира както сезонния грип и следователно да постави под въпрос имунитета на преболедувалите хора.

Какво да правим ако не можем да ликвидираме вируса?

Ако вирусът не може да бъде напълно заличен, остава план Б: опитайте се да ограничите разпространението му и последствията.

Лекуване на болните

Първото решение очевидно е да се търси лечение за болните. Това би имало няколко ползи:

Намаляване на броя на сериозните и фатални случаи;
Ограничаване на продължителността на хоспитализациите, като по този начин ще се облекчат болниците;
Използване на “превантивни” лечения, за да се намали вирусното натоварване в тялото на пациентите и следователно тяхната заразност.

В момента се провеждат големи клинични проучвания, за да се опитат да се идентифицират най-добрите медицински стратегии срещу вируса: известният хидроксихлорохин, разбира се, но и други по-малко известни лечения, като ремдезивир, от лабораторията на Gilead или Kaletra (лопинавир и ритонавир), от лаборатория AbbVie. Резултатите няма да бъдат известни до няколко седмици или дори месеци.

Епидемията да се разтегли във времето

Ако приемем, че голяма част от населението така или иначе ще бъде заразено и че някои ще развият сериозни форми на заболяването, можем поне да се опитаме да разтеглим епидемията във времето, за да се избегне претоварването на болниците. Колкото повече “изравнявате кривата”, толкова повече облекчавате интензивните отделения.

Това е стратегията на общите ограничителни мерки, избрана понастоящем от френското правителство и много други страни по света. Но тъй като тя няма да трае вечно, за бъдещето са възможни няколко сценария.

Stop-and-go

Вместо да се удължават ограниченията с месеци, може да се редуват периоди на ограничения и периоди на връщане до “нормалното”. При такава логика сдържащите мерки ще бъдат въвеждани обратно при всяко завръщане на епидемията, за да се ограничи претоварването на болниците. Това ще е така докато се намери ваксина или се достигне „групов имунитет“. Това е, което експертите наричат „stop-and-go“.

Ако се възприеме само тази стратегия има риск населението да е изправено пред дълга поредица от периоди на ограничения. Изследване, публикувано на 24 март от изследователи от Харвард, изчислява, че при липса на други фактори мерките за социално дистанциране в Съединените щати може да са необходими до 2022 г.

Локализирани мерки

Идеята е да се премахнат ограниченията в райони, които са преминали пика на епидемията и където болниците вече не са претоварени. Обратно, мерките ще се поддържат в активни огнища, където рискът от заразяване е по-голям. Ако ситуацията се подобри значително в най-напред засегнатите региони, те могат да бъдат сред първите, които да излязат от ограниченията. Този вариант изглежда се проучва от правителството, което работи върху „осъществимостта на вдигането на мерките, което ще бъде регионализирано“, според премиера на Франция Едуар Филип. Националната медицинска академия на Франция също обмисля това, както става ясно от нейно становище, публикувано в неделя, 5 април.

Остава да видим как държавата може да контролира движението на населението между региони, които очевидно нямат гранични пунктове. При такъв сценарий изглежда вероятно, че връзките с железопътния и въздушен транспорт ще останат силно ограничени, за да се обезкуражи пътуването.

Насочени ограничения

Идеята би била населението да бъде разделено наполовина. Ограниченията ще важат за:

болните, за да се предотврати предаването на вируса;
популациите, които са най-застрашени в случай на инфекция: възрастни хора и хора с отслабен имунитет, пациенти, страдащи от респираторни проблеми, бременни жени и др.

Мерките няма да важат за:

имунизираните хора, които вече не са заразни;
най-малко рисковите, които са по-малко склонни да развият тежки форми на заболяването.

По този начин ние постепенно ще изградим „групов имунитет“, като ограничим броя на смъртните случаи.

Тази стратегия, привлекателна на хартия, може да се окаже сложна на практика.

На първо място, не бива да се подценяват социалните и психологическите последици от дългосрочното ограничаване на населението и трудностите при приемането на мерките. Най-важното е, че насоченото ограничаване не е безусловно, тъй като болногледачите трябва да се грижат за изолирани хора. По този начин, въпреки драстичните предпазни мерки, вирусът се е разпространил широко във френските старчески домове, като според последното преброяване от 6 април там има най-малко 2189 смъртни случая.

Второ, няколко примера за съжаление показаха, че ако сте млади и в добро здраве няма гаранция, че ще бъдете напълно защитени срещу тежки форми на заболяването.

И накрая, ако ограничението се вдигне за здрави носители на вируса, които поради липса на симптоми не знаят, че са заразни, те рискуват да заразят останалата част от населението.

Мащабен скрининг с проследяване и изолиране

Ето защо много държави обмислят по-усъвършенствана стратегия по южнокорейския модел, който се основава на три стълба: масово тестване, изолация на заразените хора и наблюдение на техните контакти.

Мащабният скрининг на населението би определил кои са:

активните носители на вируса (които трябва да останат изолирани, защото са заразни);
незаразени хора (потенциално изложени на риск);
имунизираните хора (които биха могли да излязат).

Остава да видим дали Франция разполага със средствата за провеждане на милиони тестове. Още повече, че ще е необходимо те да се повтарят през равни интервали, за да се тестват отново незаразените. Към днешна дата, поради липса на ресурси, здравните власти са избрали да тестват само тежки случаи. Това обаче трябва да се прави и с пациенти с малко или никакви симптоми, за да се измери “груповия имунитет”. Правителството има амбицията значително да увеличи броя на тестовете през следващите седмици, но не е сигурно, че това ще е достатъчно.

Вторият стълб е въвеждането на мониторинг за заразените хора. Идеята е да се проследи веригата от неотдавнашни контакти на пациента, за да се открият хората, на които той може да е предал вируса, за да бъдат те на свой ред тествани или изолирани като предпазна мярка.

Такъв анализ на „групи от заразени“ (клъстери на зараза б.ред.) се правеше за всеки отделен случай от здравните власти в началото на епидемията, но е по-трудно да се извърши в голям мащаб. Ето защо правителството планира да предложи „дигитално проследяване“ чрез мобилно приложение. Но за разлика от системите в Тайван или Южна Корея, във Франция се предлага доброволен мониторинг с цел зачитане на защитата на личния живот.

Поддържане на мерките за „социално дистанциране“

Дори ако ограниченията бъдат премахнати частично или изцяло, възможно е мерките за социално дистанциране да се запазят, като например забраните за големи събирания, затварянето на училища или барове.

Възможно е също така да се наложи носенето на маски в публичното пространство, както направиха няколко страни от Централна Европа.

Каквото и да стане, ще бъде от решаващо значение да се запазят колкото е възможно по-дълго „преградните жестове“, за да се ограничи рискът от зараза. Завръщането към „предишния живот“ няма да стане веднага. Както предупреди премиерът Едуар Филип: „Това е дълга, трудна битка, която ще включва лоши новини и разочарования.“

Автори: Максим Водано, Жереми Барух, Адриан Сенека и Агат Даво

Превод: Биволъ, Заглавието е на редакцията, Инфографики в статията: Le Monde, Водеща снимка: © Laurent Grandguillot / Rea

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да подкрепите Биволъ, за да продължи да прави независима разследваща журналистика.