Karlovo-News.com

Севернокорейската историография сочи 25 април 1932 за начало на Корейската народна армия. На тази дата Ким Ир Сен основава Анти-японска партизанска армия (АПА, Хан ил югьоте). По-късно тя е преименувана на Корейска народнореволюционна армия (Чхосън инмин хьонгьонгън) и се присъединява към Североизточната анти-японска обединена армия на Китайската комунистическа партия през 1936. 

Общата численост на редовната Корейска народна армия е 1 106 000 души. Тя е подкрепена от 8 200 000 резервисти в няколко отделни „гвардии“, и 189 000 души в полувоенни формирования. Така на 1000 души население се падат 386,7 души общ военен персонал, 45 души редовен персонал на 1000, и общо 9 495 000 души в отбранителната институция, което прави Корейската народна армия най-голямата военна структура в света.[37] Наборната служба започва на 17-годишна възраст и продължава минимум 10 години, обикновено до 30-годишна възраст. Частичната военна служба продължава до 60-годишна възраст.

Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно.

Корейската народна армия страда от хроничен недостиг на горива, масла, резервни части и боеприпаси. Въпреки това натрупаните стратегически резерви възлизат на 1,5 милиона тона боеприпаси и 1,7 милиона тона горива, с които КНА може да води пълномащабна война в продължение на 100 дни. Хранителните резерви могат да изхранят армията в продължение на 500 дни в случай на война.

Сухопътните войски на Северна Корея са трети по големина в света с численост над 1 000 000 души и са най-големият компонент от Корейската народна армия. Около 70% от тях са разположени по Демилитаризираната зона, и са в състояние както да проведат офанзивна операция, така и да защитят страната от нападение. Сухопътните войски разполагат с най-големия артилерийски корпус в света.Учения се провеждат редовно на всички нива, но много по-често на полково, ротно или взводно ниво. Машини, използващи дефицитните за страната горива и масла, рядко се включват в учения, което може да причини трудности при интегрирането на формированията на ниво дивизия и корпус.

 

Сухопътните войски на Северна корея разполагат със следната техника и военно оборудване:

3700 танка (Покпхун-хо, Чхонма-хо, Т-62, Т-55/Тип 59, Тип 82, ПТ-76, Тип 63, Тип 62);

2100 бронирани бойни машини (БТР-152/40/50/60/80, БМП-1, VTT-323, Тип 63)

13 500 артилерийски системи (комплекси „Луна“, ракетни установки 107—240 mm калибър, оръдия от 100—170 mm калибър)

15 600 зенитно-артилерийски системи (14,5—100 mm[44] калибър)

1700 безокатни оръдия.

Корейските народни военновъздушни сили (КНВВС) са вторият по големина клон от КНА с общ състав от 110 000 души и над 1600 самолета и вертолета на активна служба. Около 40% изтребителите са разположени около Демилитаризираната зона.КНВВС разполагат с 20 стратегически военновъздушни бази и 70 резервни и аварийни бази в полубойна готовност. Кадрите се обучават главно в две академии — Военновъздушна академия „Ким Чхък“ в Чхънджин и Школата за въздушни офицери в Кьонсон. Дефицитът на гориво не подминава и военновъздушните сили, които тренират главно на симулатори, а годишният нальот на повечето пилоти е малко над 10 часа.

Военновъздушните сили разполагат със следните видове и количество оборудване:

 

780 изтребителя (МиГ-29, МиГ-23, МиГ-21, Чънду J-7, МиГ-19/Шънян J-6, МиГ-17/Шънян J-5)

154 бомбардировача (Ил-28, Су-25, Нанчан Q-5)

над 300 вертолета (Ми-26, Ми-14, Ми-8/17, Ми-4, Ми-2, Ми-24)

над 400 транспортни (Ан-2, Ан-24, Ил-62, Ил-76)

201 учебно-боеви самолета (Нанчан CJ-6, МиГ-15УТИ, Aero L-39)

В допълнение КНВВС са преработили поне един Ан-24 в самолет за Далечно радиолокационно откриване и управление, (ДРЛОУ/AWACS) и разполагат с различни видове безпилотни самолети, включително Ту-143 и MQM-107 Streaker. Военно-промишленият комплекс на страната е разработил летящи бомби на базата на втория вид. Северна Корея има една от най-добре защитените военновъздушни инфраструктури в света. Радарите са монтирани на издигащи се платформи, които могат да бъдат свалени под земята, а някои военновъздушни бази имат подземни писти. Противовъздушната отбрана разполага с 175—200 площадки за зенитно-ракетни комплекси, от които 1/3 са на постоянно бойно дежурство, 1/3 са в състояние да бъдат приведени в бойна готовност в кратки срокове, и 1/3 са фалшиви площадки с възможност да бъдат въоръжени с истински ЗРК. Зенитно-ракетните комплекси са разнообразни — голямо количество ПЗРК „Игла“ и „Стрела-2“, 179 комплекса С-75 Двина, 140 комплекса С-125, 40 комплекса С-200 неизвестен брой 2К12 Куб,Стрела-10 и 9К37 Бук.

 

Севернокорейска фрегата клас „Раджин“

Военноморските сили на Северна Корея са с най-малък приоритет и имат личен състав от 60 000 души. Две флотилии с общо 1000 плавателни съда са разположени на двата бряга на страната, но не провеждат съвместни операции.Повечето кораби са корвети, торпедни лодки и ракетни катери (проект 205 „Москит“ и други). Най-силният компонент са бързите катери с управляеми противокорабни ракети. Около 60% от съдовете са разположени на юг от линията Пхенян-Уънсан.

 

Северна Корея разполага с най-големия подводен флот в света, състоящ се от 60 подводници проект 633, клас Сан-О и клас „Юго“. Те са способни да атакуват по-големи кораби, товарни флотилии, да минират стратегически сектори и да спускат водолази в дълбокия тил на врага.

 

В началото на 1990-те години Северна Корея купува общо 12 подводници проект 641 и проект 629 като скрап.Според някои анализатори, подводниците от втория тип са били или възстановени и влезли на въоръжение като ракетоносци, или ракетните им шахти са били преработени и монтирани на кораби или други подводници.

 

Бреговата отбрана се състои от над 250 нормални и укрепени противокорабни артилерийски гнезда, въоръжени със 122 и 152-милиметрови оръдия, и два дивизиона с противокорабни ракети П-15 Термит и „Копринена буба“, по един за всяко крайбрежие.

Северна Корея е изградила обширна военна организация, в която участват над девет милиона души, или повече от 1/3 от общото население на страната. Резервистките служби се делят на четири основни типа — Младежка червена гвардия, Резервно военно-тренировъчно формирование, Работническо-селска червена гвардия и полувоенни организации.

За много севернокорейци военната служба започва в последните години на гимназиалното образование чрез присъединяване към Младежката червена гвардия. В нея членуват около 940 000 момичета и момчета на възраст между 14 и 17 години. В рамките на учебната година те преминават през 450 часа военно обучение в клас и по една седмица полево обучение за всеки семестър. Военното обучение е съсредоточене върху основите на службата в армията, физическо възпитание, военно-церемониални практики и етикет, първа помощ и боравене с оръжие.

Резервните формирования използват по-леко оръжие, като ППШ-41/Тип 49.

Резервното военно-тренировъчно формирование (РВТФ) е наличният резерв на Корейската народна армия. То включва приблизително 620 000 войници в 37 запасни дивизии. Обикновено след завършване на средно образование 17-годишните младежи се включват към Резервното формирование ако не карат наборна служба в редовната войска. В него се включват и войници, завършили наборната си служба. Мъже на възраст между 17 и 45 години и жени на възраст между 17 и 30 години могат да участват в Резервното формирование. Дивизиите са под контрола на Министерството на народните въоръжени сили, а мобилизацията им е отговорност на Бюрото за мобилизация и логистика към Генералния щаб. Дивизиите ежегодно провеждат 30 дни мобилизационно обучение и 10 дни обучение в самоотбрана. Дължината на службата в РВТФ компенсира сравнително кратките тренировки, сплотява личния състав и изгражда адекватна и боеспособна военна сила.Дивизиите са оборудвани като редовни въоръжени сили, но въоръжението е по-старо — картечни пистолети ППШ-41 (Тип 49, местно производство), ДП (Тип 53, китайско производство), РПГ-2 и други.

 

Работническо-селската червена гвардия (РСЧГ) е с най-много членове — близо 6 000 000 — и е най-големият компонент от резервните сили. Обикновено на 46-годишна възраст мъжете се прехвърлят от РВТФ в Червената гвардия, където служат до 60 годишна възраст, по този начин приключвайки 46-годишна военна служба. Гвардията е организирана на роти, причислени към фабрики, мини, стопанства и села. Нейната функция е да осигурява отбраната на вътрешния фронт, противовъздушна отбрана и логистична подкрепа за другите войски. В допълнение, в случай на война РСЧГ може да бъде мобилизирана да попълва състава на РВТФ и редовните войски. Червената гвардия провежда 15 дни мобилизационно обучение и 15 дни самоотбрана годишно, и е въоръжена с автомати, картечници, минохвъргачки и зенитно-артилерийски системи.

 

Още над 420 000 души служат в полувоенни формирования, като Министерството на народната сигурност, Гвардейското командване (охрана на държавния глава), Гимназиални учебни отряди, и т.нар. „Младежки ударни бригади за скоростна битка“. Гимназиалните учебни отряди са свързани с офицерския корпус и осигуряват попълване на офицерския състав, а Ударните бригади са военно-работнически формирования, предназначени да изградят „надеждни наследници на революцията“.

 

От 1970-те години насам Северна Корея активно работи по програма за балистични ракети и оръжия за масово поразяване в опит да изгради стратегически боен капацитет. Стратегическите ракетни сили са организирани в Бюро за артилерийска навигация, което разполага с около 600 ракети тип Хвасон, 200 ракети тип Родон и 50 или по-малко ракети Мусудан и Тепходон. КНА разполага със средства за проектиране на военна сила — по въздух КНА може да разположи отвъд територията си до 6000 души специални сили, а по вода — до 15 000 души.[69] Не е изключено търговски кораби да пренасят балистични ракети, като по този начин КНА е в състояние да нанася удари от различни точки на Тихия океан.[70]

 

След неуспешни опити да се сдобие с ракети „земя-земя“ от Китай и СССР, правителството на КНДР се обръща към Египет, откъдето получава няколко ракети Р-300 SCUD-B, чието производство е усвоено чрез обратна разработка. Първите успешни изпитания са проведени през 1984, след което ракетата е приета на въоръжение и се произвежда серийно под названието Хвасон-5. По това време Северна Корея установява близки отношения с Иран и изнася свои ракети и технически знания в полза на иранските въоръжени сили по време на войната с Ирак.[68]

 

Впоследствие е разработена Хвасон-6 с обсег 500 километра, чийто успешен пробен запуск е осъществен през 1990 година от ракетната база Мусудан-ри. По този начин КНДР е в състояние да удари цели по цялата територия на Южна Корея. През 1993 са осъществени първите изпитания на Родон-1, чрез която КНА може да нанася удари по Япония, а до края на 1990-те е започната работа по ракети със среден обсег — от 2000 до 5000 километра.[71] В следващите години са проведени изстрелвания на Тепходон-1 и Тепходон-2 с цел изнасяне на космически спътници в орбита, но САЩ, Южна Корея и редица други държави настояват, че това са изпитания на междуконтинентални балистични ракети. Подобни космически изстрелвания се случват с ракети Унха-2 и Унха-3, съответно през 2009 и 2012. През 2003 година Северна Корея се сдобива с нова ракета — Мусудан, базирана на съветската Р-27, но не е известно тази ракета да е била изпробвана някога. Нейният обсег е между 2500 и 4000 километра.

 

Настоящите ракети на КНДР са:

 

KN-02 с обсег 120—160 километра;

Хвасон-5 с обсег 300 километра;

Хвасон-6 с обсег 500 километра;

Родон-1 с обсег 1500 километра;

Мусудан с обсег 2500—4000 километра

Северна Корея притежава и голям арсенал от неконвенционални оръжия. Към 2010 арсеналът ѝ от химически агенти се оценява на 2500 до 5000 тона, сред разработваните бойни вещества са зарин, хлороацетофенон, водороден цианид, горчични газове и VX, като най-силно застъпени са невропаралитичните зарин и VX. Корейската народна армия е способна да използва тези агенти чрез балистични ракети, бомбардировачи и обикновена артилерия.Информацията относно програмаа за биологични оръжия е оскъдна и не е сигурно дали КНДР притежава такива. Преполагаемите биологични агенти за военни цели са холера, антракс, едра шарка и жълта треска, правени са изследвания върху птичи грип и тежък остър респираторен синдром (ТОРС).

 

Ядрената програма е стартирана в края на 1950-те години. През 1959 КНДР и СССР сключват споразумение за провеждане на геологически проучвания с намиране на подходящо място за реакторна площадка. Основният ядрен център се намира в Йонбьон и е създаден през 1962. Той има повече от 100 сгради и е в центъра на оръжейната ядрена програма. Предполага се, че КНДР разполага с до 10 плутониеви атомни бомби,КНДР вероятно разполага с материал — обогатен уран и плутоний — за 12 до 27 ядрени оръжия, и до 2016 година може да има материал за 48 оръжия.

 

С икономическият упадък от 1980-те години насам, Южна Корея придобива технологическо превъзходство над Корейската народна армия. В отговор КНДР разработва методи за водене на асиметрична война. Тези средства включват хакерски военни поделения. Според южнокорейското министерство на отбраната, хилядите кибервойници на КНДР са едни от най-добрите в света,равни или по-добри от южнокорейските и китайските.Корейската народна армия използва и редица други технологии за водене на асиметрична война, включително противорадарни покрития за наземно оборудване, човешки торпеда,противопехотни ослепяващи лазери,заглушители на GPS-системи с обсег до 50 километра и електромагнитни импулсни бомби