Karlovo-News.com

Информационният сайт за Карлово и региона

Чет12022021

Last update

Център за работа с деца на улицата /ЦРДУ/ бе официално открит в Карлово на 7 юни. На молебена за здраве и благоденствие, отслужен от Негово благоговейнство иконом Марко Тодоров – архиерейски наместник на Карловската духовна околия, присъстваха кметът на общината д-р Емил Кабаиванов и неговият екип, председателят на Общинския съвет Доньо Тодоров, заместник-командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада полковник Мирослав Костадинов, началникът на Военно формирование 22680 подполковник Димитър Мерудийски, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Надежда Сеизова, представители на фирмите-изпълнители. Лентата прерязаха д-р Кабаиванов, Доньо Тодоров и представител на фирмата-изпълнител на строително-монтажните дейности. Тематичен поздрав отправиха деца от ДГ „Зорница“.

Поредната социална услуга, предоставяна от Община Карлово, е комплекс от превантивни дейности, свързани с попадането на деца на улицата и отпадане от училище; социална рехабилитация и интеграция на деца, живеещи трайно или частично на улицата. В новия център ще се работи индивидуално с детето и неговото семейство. Ще бъдат оказвани консултации и подкрепа, медицински и санитарно-хигиенни услуги, ограмотяване на децата, обучение в родителски умения. Целите в работата на ЦРДУ са предотвратяване ранното отпадане от училищната система; неглижиране здравето и социалната изолация на деца и младежи в риск от трайно или частично попадане на улицата; прекратяване всякакви форми на експлоатация, насилие и противообществени прояви. 

Основни потребители на центъра ще бъдат деца, които:

пребивават на улицата епизодично или за различни периоди - сами, придружавани от възрастен и/или в неформални групи; въвлечени са в различни най-тежки форми на труд, но вечер се прибират в дом;

живеят и работят на улицата – самостоятелно и/или в неформални групи; изцяло са прекъснали връзки със семейната среда и са развили устойчиви навици за т.нар. уличен начин на живот;

са избягали от дома си или специализирана институция, в която са били настанени;

не са обхванати от образователната система или отпаднали от нея в предучилищна и училищна възраст;

скитат, упражняват различни тежки форми на детски труд и/или водят начин на живот, който създава условия на риск от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното или социалното им развитие;

са жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно, унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

употребяват инхаланти и/или други упойващи вещества.

Възрастовата граница на ползвателите в ЦРДУ едеца над 3-годишна възраст, до 18 години. Това предположи изграждането на детска площадка със съвременни съоръжения ударопоглъщаща настилка за децата между 3 и 12 години. Осигурен е и достъпен маршрут за хора в неравностойно положение. Центърът разполага и с мултифункционално спортно игрище. Основната сграда е двуетажна. На първия етаж са всички кабинети и помещения за работа и хранене на децата, както и обслужващите зони, кабинетите за персонала, оборудваното перално и санитарно-битовите помещения. На втория етаж са кабинетитеза специалисти - педагог, възпитател и др., стаи за индивидуална работа и почивка. Те могат да се използват както за обучителни занимания, така и като ателиета по интереси (музика, рисуване, компютри). Обрудването е съобразено с образователния характер на дейностите – учебна дъска, чинове, шкафове за учебни пособия).

Целта на проекта е да допринесе за подобряване, обновяване и модернизиране на социалните услуги, предлагани в община Карлово, в съответствие с разрастващите се потребности на потребителите им; да бъде удовлетворенапотребността от конкретната социална услуга; да допринесе за социалното включване и по-добрите условия на живот на деца в риск от попадане наулицата и отпадане от училище, за балансираното развитие на градската територия чрез изграждане на центъра в рамките на социалната зона за въздействие на град Карлово.

На пресконференция, предхождаща официалното откриване на Центъра, ръководителят на проекта Цветана Метаксинова поясни, че Община Карлово е кандидатствала с проектно предложение за подбор и наемане на персонал, ангажиран в услугите: директор, социален работник, психолог, медицински специалист, педагог и помощник-възпитател. Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов подчерта, че целта на проекта е децата, които трябва да бъдат приобщавани и социализирани в дневния център, да станат пълноценни граждани. „Трудната част от проекта е да изпълним дневния център със съдържание.“, допълни кметът.

​Стойност на проекта, стартирал на 8 май 2020 година с продължителност 22 месеца, е 1 481 288,21 лева. Приключването на дейностите по проекта е предвидено за 8 март 2022 година.

​         Проектът е финансиран по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020” на Оперативна Програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАРЛОВО, Тел. 0335/ 54-598

 

Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ и Университетът за национално и световно стопанство /УНС/ сключиха на 4 юни меморандум за сътрудничество. Документът подписаха председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Велико Търново инж. Даниел Панов и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, в присъствието на д-р Емил Кабаиванов – член на УС на сдружението и кмет на община Карлово, както и негови колеги от ръководния орган на НСОРБ. 

Меморандумът създава рамка за взаимодействие и кариерно развитие и реализация на студенти от ВУЗ-а чрез посещения в общини, организация на учебни практики и стажове, участие в съвместни дискусии по важни за местното и регионално развитие проблеми. От своя страна УНСС предоставя възможност за кариерно развитие на служители от общински структури, за изготвяне на специални магистърски програми по заявка на общините и за продължаващо научно развитие в докторантските програми на университета.

Новосформираните Регионални съвети за развитие ще бъдат управлявани от кметове, а новият програмен период поставя пред общините задачата да бъдат намерени подходящи механизми за развитие на трайни партньорства между самите тях, стана ясно след подписване на меморандума.

Споразумението е поредна стъпка от програмата на НСОРБ за по-тясно сътрудничество с престижни висши училища, предоставящи обучение в областта на местното самоуправление и публичната администрация. Сред потвърдилите готовност за партньорство със сдружението са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Университетът за архитектура, строителство и геодезия, Икономически университет Варна, Стопанска академия „Д. Ценов“ в Свищов.

След подписване на меморандума, д-р Кабаиванов участва в заседанието на Управителния съвет на НСОРБ. Членовете на УС направиха преглед на мястото на местното самоуправление в програмите на политическите партии, регистрирани за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изводът бе, че темата за перспективите пред българските общини присъства в преобладаваща част от програмните документи на повечето политически сили, но липсата на задълбочена визия за развитието на регионално и общинско равнище не дава основания за оптимизъм, че местната власт е разпозната като реален и важен фактор в управлението на държавата.

УС прие решение НСОРБ да възложи на екип експерти разработването на възможни модели за промени в данъчното законодателство, които да позволят формирането на обективна представа за въздействието на предлаганата от НСОРБ промяна за преотстъпване на 2% от данъка върху доходите на физически лица на общините. Това ще бъде и една от първите теми, в които НСОРБ ще партнира с УНСС в рамките на подписания по-рано днес меморандум за сътрудничество.

В дневния ред на заседанието беше и обсъждането на предстоящото Общо събрание на Сдружението, Годишна среща на местните власти през 2021 г. и други инициативи за местните изборни лица.

Дългосрочна стратегия за работа с населените места, която да бъде базирана на задълбочен анализ на опита на общините и ясна визия за реалните проблеми и възможностите за тяхното преодоляване ще подготви НСОРБ. Сдружението има категорична позиция по отношение на децентрализацията, но стратегията ще даде поглед относно приложимостта на различни законодателни аспекти и рисковете за устойчивост на бюджета. Концепцията на НСОРБ ще бъде разработена с оглед новата визия на ЕК за активно включване на гражданите при вземането на решения за развитието на селищата и визията за Новия Европейски Баухаус.

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАРЛОВО, Тел. 0335/ 54-598

 

По малко от месец преди Вазовите празници градът отново става сцена на културни събития 
 
Лятото започва обещаващо в подбалканския град. Сопот плавно и съобразително се завръща към културния си живот с внимание и спазване на всички мерки за безопасност при организацията на събития. От 16 до 20 юни община Сопот, Народно читалище „Иван Вазов - 1871“ и къща - музей „Иван Вазов“ ще бъдат домакини на поредица от инициативи, които ни свързват с културното и историческото ни наследство. 
 
 
16.06.2021 г.
19:00 часа – Народно читалище „Иван Вазов - 1871“
„Ние сме тук заедно“ - концерт на състави и школи при Народно читалище „Иван Вазов - 1871“ - Сопот и Народно читалище „Васил Левски - 1861“ - Карлово
 
17.06.2021 г.
 
17:30 часа – Къща - музей „Иван Вазов“
Среща-разговор с Катя Зографова – литературовед, писател, уредник в Национален литературен музей и представяне на книгата „Хроники на Вазовия род“
 
18.06.2021 г. 
 
17:30 часа – Къща - музей „Иван Вазов“
Лекция на тема: „Из дебрите на старите сопотски фамилии (по примера на наследниците на Недю Бакалина)“ – от д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив
19:00 часа – Народно читалище „Иван Вазов - 1871“
Кинопрожекция на филма „Февруари“, с участието на големия актьор Иван Налбантов
 
20.06.2021 г. 
19:00 часа – Народно читалище „Иван Вазов - 1871“
„Шоуто на Ники Урумов“ -  Биографичен шоу спектакъл - /от роля в роля или смях без завеса/ 
20:30 часа – Площад „Иван Вазов“
Концерт на състави и школи при Народно читалище „Иван Вазов - 1871“
 
Източтик: Община Сопот
 
Последно променена в Сряда, 02 Юни 2021 21:47

„Отново сме тук, на това знаково и величаво място, защото така ни диктува нашата съвест, така ни диктуват нашите убеждения. Тук сме на 2 юни заради себе си, заради своите деца, заради България! Подвигът на Ботев и неговата чета е връх на националния ни дух, на националната емоция!.. И днес, 145 години от онези дни, ние се вълнуваме и се стремим да достигнем до Ботев, защото в него намираме българския дух. В такива дни се покланяме пред подвига, пред гигантския дух на поета-революционер, пред паметта на хилядите българи, жертвали живота си за свободна България. Поклон! Да бъде светла паметта им! Да живее България!“, каза кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов в словото си в Калофер на 2 юни – Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, по време на митинга-поклонение пред мемориала на Ботев.

В официалното си слово вицепрезидентът на Република България – Илияна Йотова, подчерта: „Въздухът над Калофер и цяла България е различен, натоварен с тежест и величие. Тежест, защото почитаме онези „луди глави“, които дадоха живота си в жертва пред олтара на отечеството… Натоварен е в величие и гордост, защото във вените ни тече тяхната непримирима кръв, ходим по земята, която Ботев целуна и с която се сля.“.

Отбелязването на 145 години от героичната гибел на поета-революционер започна с военен ритуал и изнасяне знамето на Ботевата чета от Национален музей „Христо Ботев“.

Цветя и венци бяха положени от името на държавни, културни и неправителствени институции. Под вой на сирени, точно в 12:00 часа, всички сведоха глави пред подвига на загиналите за свободата.

Участниците в конкурса „Христо Ботев – героят, който даде всичко за родината си“, получиха награди от вицепрезидента и кмета на Калофер.

В навечерието на 2 юни в Национален музей „Христо Ботев“ бе открита фотодокументална изложба „Спомен за героите“ на Национален паметник-музей „Шипка – Бузлуджа“. На тържествения митинг-заря слово произнесе служебният министър на културата проф. Велислав Минеков. В музикално-поетичната програма на 1 юни участваха малчуганите от Детска градина „Радост“ със спектакъла „Земята на Ботев“, ученици от СУ „Христо Ботев“ с композицията „За свободата“, трио „Тенорите“, Емил Пеняшки и Симфоничен оркестър с диригент Христо Павлов.

Възпоменателното отбелязване на 145 години от гибелта на Ботев бе организирано от Община Карлово, Кметство Калофер, Национален музей „Христо Ботев“, СУ „Хр. Ботев“ и ДГ „Радост“.


ПРЕСЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАРЛОВО, Тел. 0335/ 54-598

 

Със заповед на кмета д-р Емил Кабаиванов е сформирана комисия от специалисти от община Карлово и представител на Общинска служба „Земеделие“, която извърши оглед на земеделските земи, пострадали от падналия проливен дъжд и градушка на 26.05.2021 г. в селата Иганово, Кърнаре и Певците. 

Комисията направи оглед и описа нанесените щети по овощни градини, житни култури и трайни насаждения ( маслодайна роза, лозови насаждения). 

След приключване на огледа ще бъде предложено на Министъра на земеделието, храните и горите западната част на община Карлово да бъде включена  в обсега на защитавана територия към Регионална дирекция „Борба с градушките“ – Пловдив област.

 

ПРЕСЦЕНТЪР НА 

ОБЩИНА КАРЛОВО

0335/54-598

 

Д-р Емил Кабаиванов участва в работна среща със служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров

 

Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, в качеството му на член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, участва на 31 май в работна среща със служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

По време на разговора, състоял се в Министерство на здравеопазването, представителите на националното сдружение бяха информирани, че екипът на министър Кацаров работи за ускоряване подготовката на проект на МЗ по процедура „Мерки за справяне с пандемията“, който ще бъде финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/. Средствата – 129 271 258.60 лева, са предназначени за всички държавни и общински болници. Предстои в най-кратки срокове да се преработят критериите и да бъде изпратена подробна информация в общините за необходимите данни и разчети, планирани от местната власт за обновяване на болничните заведения.

„Проектът е приоритетен, защото ще даде възможност действащите болници – където реално се лекуват болни от Ковид, да бъдат обновени и с оборудвани отделения, по възможност да бъдат създадени и исловия за телемедицина и други съвременни технологии.“,  сподели д-р Кабаиванов. Той изрази безпокойство, че до момента общините са в неведение какво конкретно се изисква от тях за успешното подготвяне на проекта от страна на здравното министерство. „Готови сме. Заинтересовани сме, чакаме от Вас пояснения каква информация общините да предоставят, за да може в най-кратки срокове да бъде окомплектовано проектното предложение.“, допълни д-р Кабаиванов.

Взаимодействието между МЗ, регионалните структури на здравната инспекция и местната власт за компетентно информиране на гражданите за ползите от ваксинацията и насърчаването има да се имунизират, бе друг акцент в работната среща. В нея взеха участие зам.-министрите д-р Тома Томов и д-р Александър Златанов, изпълнителният директор на НСОРБ – Силвия Георгиева, кметът на Петрич Димитър Бръчков.

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАРЛОВО, Тел. 0335/ 54-598

 

Той няма нужда от излишно представяне, ако следите новините от Розовата долина, със сигурност поне веднъж сте попадали на рубриката „Дибидюс Нюс“ с водещ Мишо Паничерски. След 20 години отсъствие от родината, Мишо се завръща и отново се е заел с нелеката задача, да внесе щипка ведрост, настроение, ударна доза смях в забързаното ни ежедневие. Лесно ли е да ви разсмее, по пътя на смеха, дибидюс пред Вас говори Мишо Паничерски. 

 

Здравей! Как си? 

Благодаря, добре съм. Бил съм и по-добре, но да кажем, че и сега съм добре.

Какво му е на сега? 

Не, сега е страхотно. Просто винаги човек в живота си е бил и може и по-добре, поне така си мисля. Нали затова са степените - “добре”, “по-добре”, “най-добре”. Аз сега съм добре. Със сигурност съм бил и по-добре, например по-добре бях, когато ми се роди синът. В този ден бях най-щастливият човек на света. 

А кога си бил най-дробе?

 В този момент -когато се роди детето. Тогава се чувствах най-добре, да. Защото за мен най-добре означава, когато си най-щастлив. Аз така искам на въпроса да се отговаря, поне в моето съзнание, а защото за жалост много хора са най-добре когато са най-добре материално, а аз съм най-добре когато съм най-щастлив. В момента съм щастлив, защото се занимавам с това, което искам и защото съм близо до семейството си. Всичко останало са временни затруднения, както казваме ние в Дибидюса. 

От Карлово до Чехия и от Чехия до Дибидюс Нюз, през какви още пътища е преминал Мишо Паничерски за да стигне до тук, момчето, което разсмива Розовата долина за почти една година? 

(Мишо се засмя и отвърна: Сега ще напишеш в интервюто: смее се в скоби това съм го гледал някъде). 

Аз мисля, че ти много добре го описа, от Карлово до Чехия и Чехия до Дибидюс, всъщност отново до Карлово. До Чикаго и назад. Виж, как се връзват нещата. Май само през тези два пътя, всички останали са някакви такива странични улички, къде без изход, къде съм се въртял в кръгово, но основно по тези пътища съм се движил, Карлово-Чехия, Чехия-Карлово. И според мен това не е случайно, защото съзнателния ми живот е минал в Чехия. Говоря съзнателния, в който съм знаел какво правя и защо го правя, а като дете ми е минал в Карлово, чувствах се щастлив, като всяко едно дете по това време, предполагам. Животът беше малко по-спокоен, не толкова социален, всъщност мен социалните мрежи ме напрягат, но за жалост няма как без тях. А останалите пътища, за които няма да говорим, защото те са били в задънени улици, всеки човек ги има и пак да се повторя, те са били временни затруднения, които си мисля, че съм преодолял. 

Смехът ли е това, което те изважда от тези задънени и затруднени улички? Смехът ли е този, който помага на всички ни да излезем от трудното и от омагьосания кръг на проблемите, в който понякога сами се въртим? 

Лично мен, да. Смехът ме вади. И аз имам един много “гаден навик”, да ставам и лягам с усмивка. Клишето “Смехът ще спаси светът” и т.н и т.н, но всъщност аз, когато съм сериозен, решавам проблемите си сериозно. Гледам да застана сериозно и въпреки всичко от почти всяка ситуация се опитвам да извлека смешното, защото във всяка една ситуация има доза комедия. Много зависи от това как ще я погледнеш ситуацията, и за мен, поне досега за тези 38 години, съм се опитал всяко нещо да го направя, като комедия, дори и сериозните неща. За да може да сме щастливи, като че ли това ни удължава живота. Разбира се, има и трагедии - лична трагедия беше, когато загубих баща си преди три години, и в такива моменти няма как смехът да ме е извадил, но може би всъщност смехът ме е извадил от след това, когато е трябвало да изляза от психологическия момент на срив, като всеки един, загубил родител. Преживях си моята трагедия. Но след това приех нещата с усмивка, защото трябваше да продължим напред и като че ли точно тази усмивка ме накара да бъда силен в онзи момент. И аз знам, че на него би му харесало това нещо, защото той също беше много усмихнат човек. Това ми в черта по наследство. 

Усмивката е сила казваш, която ни помага да продължаваме? 

Смея да твърдя, че да! И това се опитвам да предам на сина ми - да се усмихва, колкото се може по-често. Особено сега, когато започнах да правя Дибидюс Нюз, това предаване всъщност и хората, които го гледат, и съм толкова разпознаваем, и е много приятно да вървиш по улиците и да виждаш непознати, които, виждайки те, се обръщат и се усмихват. Защото е много лесно да отидеш в някое учреждение, където ѝ да е по света, и да те гледат лошо и да се вкарваш в някакви скандали, но е много по-трудно просто да се усмихнеш. Живеейки в чужбина, там хората, като че ли дали заради положението на държавата в която са, дали заради това, че живеят по-спокойно, говоря от финансова гледна точка, влизайки в магазин, тъй като аз бях продавач в един магазин за чешки кристал, всеки турист (това ми правеше впечатление) търси те с поглед, за да се усмихне и да ти каже: “Здравей!”. Дали изкуствено, дали естествено, няма значение, важното е, че ти виждаш усмивката на хората. А в България, като че ли това липсва, когато влезеш в магазина много трудно можеш да видиш усмивка. Сега много хора биха ми се обидили, но наистина е много трудно да се усмихват хората.

Ти мислиш ли, че успяваш да ги усмихнеш и да ги разсмееш с това, което правиш сега чрез Дибидюса? 

Според мен, да – тези, които ме познават със сигурност. А хората, които ни гледат, които стават все повече, явно да. Щом го следят и се забавляват, и ме търсят постоянно, даже приятелите ми от Чехия, винаги ми звънят след всеки брой, за да ми кажат колко са се смели, колко са се радвали. Всъщност съм ги направил щастливи. Дори не ми е целта да ги засмея, целта ми е просто да се забавляват в моментите, в които гледат Дибидюс Нюз, и всеки да открие себе си. Било в интервю с някой, който пее, било в смешна новина или нещо сериозно, дори и сега наскоро покрай конкурса “Царица на розата” -  всеки се припозна някъде и тъй като живеем в малък град е много лесно и вече ставам лесно разпознаваем или поне аз така си мисля. 

Аз ще те върна в годините назад,  в които ти също си бил разпознаваем. Участвал си и си водил предаването “Дар от Бога”, което пак е било забавно предаване. Означава ли това, че винаги водещо при теб е това да разсмиваш хората и да разпространяваш щастие? По трудно е да разсмееш някой или е по-лесно да го натъжиш? 

Определено според мен е по-трудно да разсмееш някой. За мен това е най-сложното нещо. Да го натъжиш е много лесно. Аз не съм професионален актьор, винаги съм искал да бъда, но като че ли просто не последвах мечтата си. Връщайки се за “Дар от Бога”, ехее, това е от миналия век, 1999 година. 
Тук искам да благодаря на човека, който по стечение на обстоятелствата е същият, който ме откри тогава. Смело и отговорно мога да го заявя, колкото и да не обича популярността, аз съм това, което съм, благодарение на Христо Дановски. И тогава екипът, с който работихме в кабелна телевизия - редактора Величка Димова и благодарение на Христо Дановски, който тогава ме откри, историята е много интересна. Всяко училище си правеше концерт в читалището в Карлово и той снимаше като оператор на кабелната телевизия тогава и от всички концерти дойде на следващия ден в моя час, в часа ми по география, никога няма да го забравя с госпожата ми по география, госпожа Колева, влезе един голям човек с една камера, всъщност висок човек с една голяма камера, и търсеше мен. Аз за първи път тогава виждах камера, знаех че в Карлово има кабелна телевизия, но тя беше доста скъпо удоволствие за обикновения зрител и само по-заможните хора си позволяваха да имат кабелна телевизия, след това стана по достъпно, та Ицо Дановски ми каза тогава, че от всички концерти и всички деца, които е снимал тогава просто за него аз съм му допаднал, като излъчване, дикция, визия. Неща, които на мен въобще не са ми били ясни, все пак аз съм бил едва  на 16 години тогава. И ми предложи да започнем да правим първото забавно предаване в Карлово и региона - говоря за забавно предаване като скечове, защото те имаха едно радио K2, имаха интересни предавания, тогава в телевизията работеше Биляна Грамова, Мария Цънцарова, която сега работи в Национална телевизия и аз страшно много харесвам. Та ние сме работили заедно с тях благодарение на това, че Христо Дановски е видял нещо в мен. Така се случиха нещата, че времената бяха такива, че телевизията затвори, ние се разделихме, аз избягах в Чехия, защото не знам защо се уплаших да продължа в НАТФИЗ. Имам една случка -когато се разделихме с кабелната телевизия, се опитахме да правим “Дар от Бога“ в едно частно студио. Стигнахме до София, до БНТ, и тогава режисьорът на едно съботно предаване „Добро утро“ се казваше, Александър Авджиев, той почина лека му пръст, той гледа тогава „Дар от Бога“ (бяхме направили може би най-доброто от „Дар от Бога“, защото това продължаваше вече две години и имахме някакъв опит). Когато изгледа шоуто, се обърна към мен и ми каза така: „Ти кой курс си в НАТФИЗ? Втори или трети?“ - за мен това беше огромен комплимент, явно съм показал нещо в неговите професионални очи тогава, нещо, което се е учило в НАТФИЗ и не знам защо се уплаших, не знам защо не продължих, най-голямата ми грешка може би тогава, една от най-големите ми, както и да е, избягах в Чехия, там създадох семейство, роди ми се син, живеех си живота, но миналата година заради пандемията трябваше да се прибера, както много българи. И тогава, тъй като никога не сме прекъсвали връзка с Ицо, връщайки се тук, той просто отново реши, че мога да се занимавам с нещо, което не съм правил от над двадесет години може би, и аз му казах „защо пък да не опитаме?!“ и отново той беше човекът, който създаде идеята за Дибидюс Нюз -  той е създателят, а аз съм образът на предаването. Явно този човек винаги е вярвал в мен, дори след всеки следващ брой той е най-големият ми критик, за което искрено му благодаря.   

Важно ли е някой да повярва в теб - някой като Христо Дановски да ти покаже правилния път - и колко е важна критиката му за теб? 

Преди години, когато някой ме критикуваше, много се засягах, предполагам като повечето млади хора, и първо е важно ти да повярваш в себе си, но когато някой друг повярва в теб, това като че ли е още по-голям стимул да си вярваш, защото той вярва в мен, но според това, което той иска да ми покаже, е да повярвам аз повече в себе си. А критиката - когато човек се научи всъщност да се самоиронизира, чак тогава пораства. Аз се научих да се самоиронизирам преди може би три или четири години, заради една житейска ситуация, която сега няма смисъл да коментираме. Тогава разбрах колко много съм загубил. Дори трябва да си саркастичен към себе си - тогава се чувстваш свободен и не те интересува мнението на хората, а те интересува мнението на тези, които те карат да си по-добър в това, което правиш, дори и само като човек, дори и да си просто обикновен продавач на ябълки, когато някой ти каже по какъв начин трябва да продаваш тези ябълки, защото той е бил ябълкопроизводител години наред и ти не се засегнеш, а вземеш съвета, тогава наистина ставаш добър продавач на ябълки. 

От къде черпиш вдъхновение и кое те зарежда да си отново свеж, забавен, да си такъв, какъвто хората те виждат? 

Може би от това, че всяка сутрин се събуждам и съм жив, и се събуждам винаги с позитивно настроение, особено след първата глътка кафе. Просто знам, че факта че съм се събудил в този ден и съм жив, е щастлив, старая се да направя колкото се може повече хора щастливи. Но дори и да е един, аз пак се чувствам щастлив. 

Тебе кой те усмихва? 

Дребни ситуации ме разсмиват, приятелите ми ме разсмиват, страшно много се смея на шегите на Коце и Ицо, когато сме заедно. Някак си съм се настроил, че когато съм с тези хора, ще ми е много смешно и то винаги се получава, защото ние си правим някакви си наши шеги, които само ние си разбираме, и хората ме разсмиват -  най-близките ми, които са до мен. Аз ще те изненадам, като ти кажа, че като цяло трудно се смея, особено когато бях в Чехия, много трудно някой случаен би ме разсмял.

Помага ли ти някой или сам си пишеш сценариите на Дибидюс Нюз?

Сценариите се опитвам да ги пиша сам, много голям процент ги пиша сам, но аз в няколко броя съм споменавал,че много от сценариите са благодарение на Ицо Дановски, всъщност на целия екип, който прави Дибидюс Нюз в случая - Ицо Дановски, Коцето Атанасов, Любомир Бакърджиев, Краси Гешева, с които работим в екипа на „Подбалкански новинар“ - много ми помагат и абсолютно всяка една смешна и комедийна ситуация, на която попаднат през деня, те ми я пращат и аз я обработвам и това са хората, които според мен, те даже пишат основата, аз само ги подреждам новините по начина, по който си ги представям. 


Често в Дибидюса се шегуваш с майката на „Подбалкански новинар“ - Краси Гешева с любимите ти хисарски ченгета - има ли теми с които човек не бива да се шегува? 

За мен има теми, с които човек не бива да се шегува и това са може би теми, свързани със здравето на хората, защото когато човек е здрав и щастлив може да се шегуваш, стига той да го приеме, когато човек е нещастен, има ужасни болести на този свят с които човек не бива да се шегува, никога не бих си позволил да се шегувам със смъртта, не се шегувам с немотията на хората, не се шегувам с хората изпаднали в беда, а се шегувам с всички, с които преди това съм разбрал, че мога да се шегувам. Идеята е следната- майката на Подбалкана, отново Ицо Дановски ме запозна с нея, и по-късно разбрах, че тя всъщност е една много страхотна жена, с която, според мен имаме вече силна връзка, чисто приятелска, много ми помага и тя ме критикува страшно много. Прави се на Ицо Дановски по нейния си начин без да знае, разбира се, много обичам такива хора, които казват каквото мислят, а тя мисля, че е от тези хора - не спестяват истината и всъщност аз имам един любим цитат,  имах една учителка по математика в Прага, Александра се казва, и тя ми подари един тефтер и аз реших в този тефтер да си пиша любими цитати на известни хора, наистина съм пораснал, защото това преди десет години няма как да се случи. Първият цитат, който си написах е, че „Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове“ на Джон Ленън, а сегашния, който исках да кажа е, че когато казваш истината не ти се налага да помниш и затова се радвам на общуването си с Краси, че когато говори с мен казва истината, поне в моите очи е така и съм убеден, че е така. Затова поддържам много добри отношения с целия екип - за мен тези хора са нещото, с което никога не искам да се разделям, особено с приятелите, всъщност аз май нямам врагове или хора, с които да не поддържам връзка по мое желание, нямам такива хора в живота си. Опитвам се от всеки да изкарам най-доброто и аз да му дам най-доброто, за да се чувства добре. 


Имаш ли си любим момент от предаването? И кое предаване е най-трудно - първото или всяко следващо? 

Всяко следващо. За мен първото беше най-лесно, първо, защото ние записахме с Ицо първото предаване за около три минути  - написах сценария, той го записа, беше кратко и искахме само да покажем на Краси Гешева какво сме правили преди 20 години и всъщност що за човек съм аз. Целта ни беше само Красимира Гешева да добие представа за моя образ, а всъщност тя го излъчи. Каза, че това предаване е страхотно, и веднага го качи на сайта и го излъчи още същия ден, което за мен беше шок и ангажиращо да започнем да го правим. Аз си представях, че тя ще го гледа, ще го одобрява, ще направим екип от хора, които ще помагат, и изведнъж това нещо тръгна -  това ми беше най-лесното предаване. Всяко следващо е все по-сложно, защото е много трудно, всяка седмица да намираш смешки. Със сигурност има предавания, които не се получават по начина, по който ги искам, но аз мисля, че и големите актьори са така. Не всеки ден за тях е най-добрият. 

Сега, когато се върна в България, макар и заради други обстоятелства т.е заради кризата, която сполетя всички ни, и правиш това, което правиш, а именно да се занимаваш с Дибидюс и да разсмиваш хората, намери ли онова момче, което избяга тогава? 

 Да! Точно сега, да! Затова много и старите хора казват, ако с този си разсъдък мога да се върна 20 години назад, бих променил много неща. Та за жалост не мога да се върна назад, мога само да продължа напред, защото, ако преди 20 години се държах така и правех това, което исках, със сигурност нямаше да избягам, а щях да продължа да уча в НАТФИЗ, но...

 Никога не е късно, нали знаеш? 

 Да, да станеш за резил - съгласен съм. 

Не, не. Никога не е късно да последваш и да преследваш мечтите си, да послушаш сърцето си и да правиш това, което наистина те кара да се чувстваш жив, щастлив и удовлетворен. Какво прави Мишо Паничерски извън Дибидюс Нюз? 

 

Аз имам един единствен приоритет в момента - това е детето ми да е здраво, да завърши училище, да се грижа за него и просто да се чувства добре. Всичко останало са неща, които правя в свободното си време, това е приоритетът ми за мен, така че това в момента е нещото, което би ме спряло да преследвам онази си мечта- детската. 


Искаш ли да се снимаш в голямото кино, в по-голямо шоу? 

Да! Това ми е мечтата. Винаги съм искал да работя в национална медия с голям екип от хора, защото аз не спирам да гледам забавни предавания. 


Каква би била твоята роля, ако това се случи? Като част от предаването, като водещ на предаването, като сценарист?  Като човек, който имитира някого, който влиза в нечий друг образ, коя от всички тези роли, би била твоята роля в едно такова предаване? 

Сценарист със сигурност не. Нито като актьор, защото за това се изисква освен дарба, много обучение труд и трябва да минеш през една такава школа, каквато е НАТФИЗ, няма как да прескочиш цялата стълба и да стигнеш на върха, трябва да минеш през всички стъпала за да стигнеш до края. Много рядко са тези, които са широко известни, добри актьори и не са минали от там. Даже да не кажа, че всеки един е учил нещо свързано с актьорското майсторство. Аз нищо от това не съм учил - просто това е усет, явно имам някаква основа, върху която много трябва да се работи и надгради, и тогава вече да си позволя да мечтая по нашироко. 



Благодарих на Мишо Паничерски за отделеното време и внимание. Пожелах на него и на момчето му преди всичко да са здрави, да следват мечтите си и да са устремени към това, което наистина би ги накарало да се чувстват живи, щастливи и удоволетворени. 
Мишо отвърна с подобни пожелания за здраве за всички и да си прощаваме по често и това, което сме си наумили, че е непростимо. 

Какви още забавни истории може да ви разкаже Мишо Паничерски, може да разберете, като го последвате на страницата на Дибидюс Нюз.

 

 
 
 
Последно променена в Понеделник, 31 Май 2021 22:36

СТАДИОНЪТ В ДЪБЕНЕ СЕ ИЗПЪЛНИ С “ЖЕНИ-ЗВЕЗДИ”

По повод Европейската седмица на физическата активност и спорта (31 май-6 юни 2021) Младежкият Център в Карлово проведе приятелски мач жени срещу мъже по проект „STARS of Women”.

D:\MGIRD\МГИРД\Projects 2021\SPORT Small collaborative Partnerships\Move Weeek 2021\Bulgaria\Football match\20210529_163518.jpgD:\MGIRD\МГИРД\Projects 2021\SPORT Small collaborative Partnerships\Move Weeek 2021\Bulgaria\Football match\IMG-6b0c1b8dc8a6ef07c850e14c17243bd0-V.jpg

На стадиона в село Дъбене жени и момичета разчупиха стереотипите, че футболът е само за мъже, играейки мач с ветераните от Карлово и Провадия. 

D:\MGIRD\МГИРД\Projects 2021\SPORT Small collaborative Partnerships\Move Weeek 2021\Bulgaria\Football match\IMG-20210529-WA0030.jpgD:\MGIRD\МГИРД\Projects 2021\SPORT Small collaborative Partnerships\Move Weeek 2021\Bulgaria\Football match\20210529_165745.jpg

Проектът е по програма “Еразъм+ малки партньорства в областта на спорта” и цели насърчаване повече момичета и жени да се занимават със спорт, без да робуват на стереотипи кой спорт е „традиционно мъжки“ и кой „женски“.

Всички партньори по проекта реализират подобни дейности тази седмица в България, Кипър, Египет, Румъния и Полша. Момичетата в Египет също играха мач,показвайки, че и жените в арабския свят обичат този спорт.   

D:\MGIRD\МГИРД\Projects 2021\SPORT Small collaborative Partnerships\Move Weeek 2021\Egypt\received_919892668791624.jpeg

 

Автор: Зоя Станкова

 

Дни наред сърцето ми настоятелно мълчи. Като, че да е сърдито на някой или за нещо. И аз самата не мога да го разбера. 

 

Един дъждовен ден звучи в него и все се повтаря. Купища цветя. Стотици хора. Една жена, за чиято болка и ридания светът бе тесен. Вселената бе тясна! Онзи празен поглед, изпит от сълзи и болка. Онези думи, които не ще излязат от мен. Онази ръка, която ме хвана и искаше да ме стисне от безсилие, а в нея самата нямаше сила… 

Не съм вярвала, че за няколко месеца ще срещна толкова различни хора. Не ми е минало през ума, че ще намеря приятелства, които сякаш са от години. Не съм мислила, че попадайки в училище, ще имам възможността да общувам с така извисени хора.

Още първият ден в там, когато всичко бе един хаос от работа, която не знаеш как се върши и хора, които не познаваш нито по име, нито по физиономия, се „сблъсках“ с него – инж. Красимир Проданов. 

Човек, който, определено, няма как да подминеш равнодушно. Респектиращ и същевременно носещ със себе си едно особено спокойствие и сигурност. И докато за почти всички питах непрекъснато „това кой беше”, неговото име запомних. Лицето му запомних. Човека запомних!

Той имаше едно особено излъчване. Грееше по някакъв начин. Беше човек с дъх от доброта и поглед от великодушие. Усмихнат! Винаги усмихнат! В началото не разбирах шегите му, но в последствие усетих нещата, като разбрах, че и са смешни, и в тях има толкова много смисъл... ако ти се мисли. 

Сега стоя сама в стаята. Гледам в черния телевизор. Изключен е. Празен е. Нещо в мен лекичко се усмихва и той самият се смее от екрана и обяснява нещо в неговия ироничен стил по въпроса с телевизорите. Сълза потича по лицето ми. Не искам да плача. Не плачат очите ми. Сърцето ги използва, защото то самото не вярва, че всичко е така кратко и преходно. 

Такъв удивителен човек. Господи! Не биваше да го отнемаш от всички, защото имаше още много да учим от него. Много. 

Да, всеки човек оставя диря след себе си… Едни - по-ярка, други - по-бледа. Всичко според думите, делата и сърцето на някого. Има, обаче, едни такива хора, които греят за околните. Излъчват светлина. Доброта. Носят спокойствие. Проявяват чудно великодушие. 

Всъщност, има едни хора, които наистина не са от този свят, навярно и затова си тръгват болезнено рано от него. За тях трябва да си мислим с усмивка, защото нашият озлобен ден не понася на добрите души, не тупти в синхрон с обичащите сърца, добрите думи и дела. И все пак, нека не ги забравяме, както сме забравили за ценностите и емоциите си. 

Инж. Красимир Проданов… За мен бе огромна чест да се запозная с човек като него! Човек – слънце! Голям и топъл, като пролетно слънце, който носи със себе си красотата на едни вече все по-изгубени хора! 

Благодаря ти, че те има! Да, има те, но не в минало време, защото следите, които оставяш във всеки един човек, докоснал се до теб, ще останат дълго.

Учител, професионалист, човек, изпълнен със светлина, великодушие, добродетели и човечност, раздаващ се с цялото си сърце. Удивителен човек, със стил и поглед върху нещата, с отворени сетива за работата си. Авторитет! Верен на себе си. Амбициран. Целеустремен. Верен на ценностите и убежденията си. Верен на любимите си момичета. Предан съпруг и отдаден баща...

Просто има хора, за които не може да се говори или пише в минало време, защото светът винаги ще има нужда от тях!

Последно променена в Четвъртък, 27 Май 2021 22:47

 

За втори път децата от ДГ "В.Левски" се включиха в благотворителната кампания за събиране на капачки под наслов "Капачки за бъдеще". На 20.05.2021 г. предадоха събраните капачки в пункта до офиса на ЕКОНТ на ул."Хан Крум".
Средствата от рециклирани капачки се събират за закупуване на детска линейка - новата цел на организаторите.
Вярвяме, че по този начин даваме пример на децата да се грижат по-добре за околната среда и да помагат на хората в нужда.

 

Източник/Karlovobg.eu