Светът за твореца е тесен. За него няма рамки и клишета. Няма еднообразие и липси. Един творец притежава Вселени вдъхновение и безкрайност от възможности, емоции и чувства. Емоцията на деня рисува картини пред очите му. Всяка мисъл е чувство. Всеки ден е любов. Всяка муза е икона. Всяко творение е съвършенство. Така се гради големият творец в малкия свят, който се пука по шевовете от илюзии.
Творецът и делото му притежават безсмъртието на съществуването си в този свят. Снимката, годината и имената, с които се сбогуваме с някого се превръщат в бездушно парче хартия, което времето ще скъса. Бездушно и излишно, защото създаденото остава, и спомените, добрите думи, и душата ще са винаги между нас. С тънка усмивка и лек намек, че светът е съвършен, ако отворим достатъчно добре очите, и сърцата си!
„Аз съм човекът, който над 50 години от живота, любовта и сърцето си на любителския театър в Карлово! А той - любителският театър е първото съприкосновение с това велико изкуство, първото място за тези, у които се ражда желанието да се отдадат на сцената. По-късно животът на едни ги отвежда в атмосферата на професионалния театър, други, по силата на съдбата, поемат в различни сфери на живота, но любовта към театъра остава завинаги - те намират оазис в любителския театър, където до края на живота си, въпреки всичко, остават артисти и раздават себе си - като за последно!“,
неотдавна сподели Иван Стефанов…
И се раздаде до последно! Раздаде се без остатък и не даде по-малко от цялата си любов на нас от трупата, на сцената, на публиката! До последния си дъх беше с нас на сцената и на репетиции! До последния си дъх, до последния си ден!
Не е възможно в няколко изречения да бъде описана творческата визитка на Иван Стефанов. Богат е репертоарът му, както като актьор, така и като режисьор. Богат е житейският му опит, опитът му на сцената и безценни са уроците му за всички, които бяхме част от живота на този човек – модел за подражание, идол, вдъхновение.
Дълги години той ръководи трупата, режисира пиесите и същевременно с това изпълнява роли в тях.
Като любима роля, любим образ, на Иван Стефанов остава Авихол от пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“. Постановката е на режисьора Любомир Дековски, който е режисирал няколко пиеси за театър „Елена Снежина“.
Интересен е животът на Иван Стефанов. Първоначалното му образование и влечението на сърцето му нямат никакви допирни точки. След задължителната за онова време казарма, той завършва Колеж по ветеринарна медицина в град Стара Загора. През 1971 година завършва Школата за ръководители на самодейни колективи в град Пловдив.
Там се среща с голямата актриса Цветана Манева, която по това време играе в Пловдивския театър и му преподава техника на говора и с актьора Бончо Урумов, който му преподава актьорско майсторство. Преподават му още Атанас Бояджиев, Никола Петков, Димитрина Савова, Веселин Ковачев.
Стефанов става самодеец в карловския театър още през 1965 година. Тогава ученик в Карлово. Както многократно е разказвал Стефанов, тогава театърът се водел щатен, артистите работили всяка вечер, а представления се правили в района от Клисура до Казанлък.
През 1960 година читалищният театър в град Карлово става общински. От тази година насам Иван Стефанов му отдава изцяло сърцето, таланта, енергията и свободното си време.
Първите години той е един от актьорите в трупата. От завършването на Школата в Пловдив до октомври 2022 година, докато животът не го отне от нас, е художествен ръководител на читалищен театър „Елена Снежина“ при Народно читалище „Васил Левски-1861“ – Карлово и под неговата веща режисура са изиграни десетки комедийни и драматични постановки.
През годините е бил асистент при постановките на пиесите, които поставят на карловска сцена Иван Кутевски, Любомир Дековски, Сотир Майноловски, Съби Събев, Борис Панкин, Христо Симеонов. Заглавията на пиесите, които съвместно реализират са: „Нали нощем плъховете спят” по Волфганг Бьорхерт, „Монсерат” от Емануел Раблес, „Старчето и стрелата” на Никола Русев, „Януари” от Йордан Радичков, „Зидари” от Петко Тодоров, „Случаят Адонис” от Георги Данаилов, „Юбилей” на Антон Павлович Чехов.
„С постановките на пиесите „Монсерат” от Емануел Раблес и „Зидари” от Петко Тодоров участвахме в Световния фестивал на любителските театри в град Благоевград. С пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата” читалищният театър завоюва І-ва награда на Националния преглед на историческата драма в град Велики Преслав, а с пиесата „Януари” от Йордан Радичков представи България на ІІІ Балкански фестивал на любителските театри в гр. Коринт, Гърция.
Моят спектакъл „Народе???”, посветен на делото и живота на Васил Левски представихме пред българската общност в гр. Босилеград, Република Сърбия.“, споделя самият Иван Стефанов.
В град Карлово можем да отбележим, че няма честване на бележити дати и годишнини без негово участие. През годините някои от пиесите, които е поставял са: „Суматоха” от Йордан Радичков, „Спирка последна” от Христо Бойчев, „Големанов”от Ст. Л. Костов, „Главанаци”от Боян Папазов, „Другата смърт на Жана д Арк” от Стефан Цанев , „Двубой” от Иван Вазов, „Клопка” от Димитър Начев, „Малкия сън” от Иван Радоев, „Как писар Тричко не се .....” от Никола Русев, „Левски” от Васил Мирчовски, „Хъшове” по Иван Вазов, „Двадесет минути с Ангела” от Александър Вампилов, „Умирай лесно” от Мате Матишич, „Районна болница” от Христо Бойчев.
С времето неговата безкористна отдаденост и безкрайна любов към театъра му се отблагодаряват, а тази благодарност се изразява в най-чистия ѝ вид – публиката, изправена на крака, аплаузите, спечелените отличия и най-вече обичта на трупата, на неговите актьори.
Всички артисти, които са се докоснали до света на Стефанов, до всеки режисиран от него спектакъл, са обогатили вътрешния си свят, себе си, дните си.
Годината 2022 беше отбелязана с двоен юбилей за театър „Елена Снежина“ – 152 години читалищен театър и над половин век от качването на сцената на Иван Стефанов.
През годините сцената го среща с много големи актьори, режисьори и изобщо театрални дейци, като всички оставят своята диря.
Последните години, около 150-годишнината от създаването на театър „Елена Снежина“, са изиграни пиесите „Вражалец“ от Ст. Л. Костов (2018 година), в която Иван Стефанов излезе за последен път пред публиката и като актьор, „Великденско вино” от Константин Илиев (2019 година, посветена на 40 години на сцената на Румен Стоянов) и „Двубой“ от Иван Вазов (2022 година).
С особен успех е моноспектакълът „Греховната любов на Зографа Захарий” брилянтно изигран от Иван Стефанов.
Остават също около 30 спектакъла на средно училище „Васил Левски” – Карлово по случай 19 февруари, са подготвяни и представяни на сцена под режисурата на Иван Стефанов.
Театър „Елена Снежина“ има десетки награди от национални и международни фестивали. Самият Иван Стефанов – доайенът на карловския театър, е носител на златни медали и награди за роли в различни постановки. Носител е на орден „Кирил и Методий” ІІІ-та степен, на Наградата на Карлово за 2006 година, на Наградата на Комитет „Васил Левски” – Карлово.
На 20 април, тази година, на общо-изборното събрание на културния дом единият от удостоените с плакет и званието „Почетен член на Народно читалище “Васил Левски-1861“ – Карлово беше Иван Стефанов.
Той ще остане заВинаги почетен член не само на читалището в града на Апостола, той ще остане на почетно място в спомените и сърцата на множество актьори и приятели, ще остане в душата на сцената и винаги ще усещаме пулса му в себе си, докато играем…
А, какво остава? Стотици разплакани спомени. Стотици роли, сцени и пиеси. Стотици случки, подплатени с екстремни емоции и смях...
Пътят ти към небето е съпътстван от много сълзи, Стефанов! Тръгна си и разплака дните ни, сърцата ни, сцената. Всичко след теб остава в тишина. Дълбока и страшна тишина...
Вечерта в деня, в който си тръгна трябваше трупата да иде на театър. Нова пиеса с две жени вече се репетира. Беше харесал и пиеса за двама мъже. Трябваше да я гледаме заедно, целия театър... Но, за нас завесата се спусна този път преди представлението! Ние изгубихме сърцето и душата на своя театър, защото ти, Стефанов, който до сега беше просто ангел вече можеше да летиш!
Стефанов! Бате! Шефе! Ти беше нашият прожектор, който ни дава светлина. Беше нашата сцена, която ни дава безкрай от светове, мечти и характери. Учеше ни на човещина и уважение. Възпитаваше в нас ценности. Беше човекът, който ни псуваше и обичаше с еднаква емоция и искреност. Беше толкова много за всеки от нас, че никой вече няма да е същият... Боли да пиша за теб в минало време, защото ти си жив! Жив си и винаги ще останеш с нас! Ти си част от всеки един от нас! Ти си, просто ти...
Ах, Стефанов... Помниш ли, когато датирахме снимките за историята на театъра, разказа ми толкова много неща. Днес вече това остава едно безценно знание! Когато трябваше да започнем книгата ти казах, че не мога, защото не съм от тук, не познавам хората от предходни години и историята на града достатъчно, а ти ме хвана за рамото и каза, че ще я напиша, че ми вярваш и ще си до мен през цялото време. Е, написахме я, но имахме още работа, Стефанов, знаеш... Сама не мога, г-н Режисьор! Твоята подкрепа и присъствие са толкова важни!
Преди време пък ти прочетох нещо. За къде и какво беше няма значение за хората, но... Погледна ме. Засмя се и каза "Ей, толкова е хубаво, че все едно съм умрял!". Обещах ти, че на 100-годишния ти юбилей ще е още по-хубаво, а ако случайно си тръгнеш преди мен и тогава ще напиша нещичко, защото ти си удивителен човек. Засмя се отново искрено и каза да не занимавам хората с глупости... Да, толкова беше скромен, че никога не би признал, колко си голям всъщност, колко значим си и че си над половин век история от театъра, история от града и личност, която ще остане във времето и чиято диря не ще се изтрие от годините.
Днес не мога да пиша, Стефанов! Съжалявам! И очите, и сърцето и думите ми само плачат... Отказвам да приема, че те няма (и не само аз). Не мога... Съжалявам... Върни се някак си, нали в театъра всичко е възможно… Ядосай се, че се лигавим, викай, псувай, мести декорите, но се върни...
Дълбок поклон, Стефанов! Дълбок поклон, бате! Дълбок поклон, режисьоре! Дълбок поклон, приятелю! Дълбок поклон, Човеко!
Непрежалим си… Осиротяхме… И прахът на сцената е разплакан след теб, заедно със сърцата ни… Тихо е. Тихо е за болката и за нас, а аплодисментите ще са за теб! Отново!
Автор: Зоя Станкова